понеделник, 22 февруари 2010 г.



Вземи ме, вземи ме! Тялото ми пътува впито във твоето и те достига още преди да те е имало. Всичко започва от плаха целувка, първа сякаш, но и последна. В чаша вода събирам целия ти вкус, а съм така жадна... Пресъхнала за устните ти не мога да ти се наситя само за нощ или две, или осем. Искам да те изпия наведнъж, но няма да го направя. Всяка твоя глътка е врата, която открехвам бавно. Врата, която ми разкрива нов свят, в който летят дракони и приказни същества, които винаги съм знаела, че не са просто измислица. Познаваш ме от хилядолетия, но едва сега, като за първи път ме усещаш физически можеш да разбереш от какво сме направени и двамата. Нашата лудост е нелечима. Обичай ме.. Казвам ти го, докато моля всички други да спрат да го правят. Имам сърце само за теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар