сряда, 25 юли 2012 г.

ще ти събирам


чувства назаем,
от тишината родени,
залепнали с тиксо,
като кола маска по мене
от тебе трохички
недоядени, неизтупани...
тайно пускам сълзички
дано не видиш разрухата
дето прикривам с лека усмивка
с която те меря
все едно ще ти правя отливка,
а отвътре треперя
да не те счупя,
да не те нацапам със пръсти
ще ти пиша
и ще ти събирам целувки

вторник, 24 юли 2012 г.

Absolute value


Вдъхновението е като пиянството. Държи те в леко замаяно състояние, дава смелост, насочва мисълта ти в определена фиксация и те движи, понякога през гениални, друг път през напълно безумни ситуации. Ако го имаш си победител, независимо от резултата. Ако можеш да си го предизвикваш, значи си "про". Отдавна не вярвам, че вдъхновението е единствено спонтанен процес, щото ми е давало най-много преднамерен смисъл.
За СМИСЪЛЪТ често ровя в думите и делата си, държа да присъства, държа да вярвам в него, да ме насочва, да ней да се изгубя някъде, където го няма. И въпреки това не мога да се похваля, че тангото ми със СМИ е приятна гледка. "WTF?!" е най-често задаваният въпрос сутрин.
Грешките, тези сладки болки, които ревниво пазим в спомените си, но въпреки това не бихме повторили, освен разказвайки за тях със скрита гордост... Ей тия малки таралежени бодли, с които се перчим пред следващия балон с топъл въздух, ни карат да се стремим към най-доброто.
"Няма смисъл да се занимаваш с музика", "И кво, ще издадеш още една книга... Какъв е смисълът?" , "Що се занимаваш с радио? Вече никой не слуша такъв тип медия?" , "Хванала си се със сто неща, това си е чисто пилеене на енергия!" ...
Номерът е да обърнеш представата на другите за смисъл, в своя мотивация. Всеки може да се откаже още преди да е започнал. На всеки може да бъде втълпено, че е роден за магазинер.
За да не губиш севера на смисъла, трябва да си готов за контраатака по всяко време на нощта.
Абсолютната стойност е модул на мислене. Разстоянието от теб до нулата е равно на самия теб.


С този пост участвам в предизвикателството на Absolut за блогъри. Ако ти харесва, like & share във Facebook :)

неделя, 22 юли 2012 г.

От време на време


Понякога ми идва в повече
тая натурална радост от живота.
Надувам се, "шсапръсна",
както са ми казвали, че казват...
май във Варна беше.
Не пиша, значи съм добре,
танцува ми се на глупава музика.
И знам, че е от лятото и ще премине,
после пак ще седна на ръба на стола
и бавно ще си се поклащам,
докато премине зимата.
Понякога ми идва в повече,
че нощем в парка, ако се загледаш
преминаващите спътници се виждат като на морето,
че свикнах да ми липсваш,
писва ми на шапката,
че сигурно пак вечеряш
и не знам какво си мислиш,
мъничко преди заспиване.
Понякога ми идва в повече
да съм щастлива единично,
да ти преразказвам сбито
с кой къде съм ходила,
какво сме казали.
Страхувам се от вдъхновението,
в което трансформирам липсата ти.
Хубаво е и ме пълни.
Липсвай ми.

неделя, 8 юли 2012 г.

Предлагам ти пак


Предлагам ти пак
изсъхнали есенни листа,
предъвкани думи от други,
изречения, тайно спестени,
цялата си амбалажна хартия,
натрития си нос
от онова самочувствие,
което по филмите ползват за назидание.
Предлагам ти пак
отворените си писма в монолози,
които, ако бяха чужди
не бих чела доброволно.
Предалгам ти всичко това,
ако смяташ, че си струва
да носиш моя багаж
и вярваш, че не се преструвам,
когато ти казвам "Ела".
Заплитам се в паяжините си.
Оставям следи
като трохички назад,
по които да се върна.
Вече не зная къде.
Ти си навсякъде,
накъдето се обърна.
Вземи ги.

петък, 6 юли 2012 г.

Още обичам да гледам нагоре


Като малка исках да съм много неща
и за всичките се изискваше да се стъпи върху стол.
Сигурно затова не станах висока,
но пък все още обичам да гледам нагоре
към небето синьо,
дървета зелени,
очите ти черни
и някакъв гълъб на сивия стълб.
Ще се покатеря по теб и после ще те издърпам.
Дръж ми чантата за малко.

От онези жалните маками


Триоли разделят времето ни от музиката.
В ритъма на последната растяща зелена трева.
Земята опасно приближава Слънцето и планината дими.
Ти някъде се изпари, а мен ме избива на етно мотиви.
От онези жалните маками е косата ми тази сутрин.
Все едно съм се спасила от безсънието с ровене.

сряда, 4 юли 2012 г.

За тебе са


Много таланти и всички за мен?
За какво са ми, освен да ти ги показвам...
Като дете нарисувало птица.
Цяла вселена за тебе създавам.
За тебе са песните.
За тебе тетрадките.
За тебе са изгрева, маникюра ми и косата.
За тебе са всичките лигави роклички,
които сама съм си шила
и знаеш ли какво,
май нищо не съм ти спестила.

неделя, 1 юли 2012 г.

в средата


Хората в мир са ядра,
са гравитационни полета
за търсещи път песъчинки-
насипни камъни от бивши скали.
Хората в мир са палачинки
в Сомалия,
в средата на стая пълна с деца.
Хората в мир са щастливи,
защото могат всичко да дадат,
понеже нищо не им трябва.