петък, 25 септември 2015 г.

Erase and rewind

Като излизах пъхнах дъвка в ключалката.
Исках да видя какво е нужно, за да я счупиш.
Дали толкова силно искаш да ни върнеш там, 
където вече ни няма
или пък би си спестил носталгията по миналото,
ако правилно оцениш усилието ми
по гнезденето на закрито,
което държи тавана ни включен към антената на мобилния оператор?

В кой клас учихме за тъгата?
Ето. Тълпата...
Тичат към нас да ни питат за времето.
Под атака сме най-ясно заедно.

Стоп.


Спри всичко на пауза.
Върни назад записа.
С гръб към стълбите,
които водят към другата линия на метрото.
Върви.
Слез на спирка "Паралелна".
Ще ме видиш отсреща как се вдигам от спъване на пешеходна пътека.
Дай ми ръка, открадни ми часовника.
Бездруго като луд се върти и не служи.
Ще съм усмихната зад червилото,
а мухата в окото ми ще литне обратно,
докато гасне цигарата под запалката ти.

Здравей.


2 коментара: