вторник, 18 май 2010 г.

Обичайните неща



Целувам те в колата пред блока. Някой тропа по прозореца. Събужда ме от ласките ти. Пита колко е часа и дали го помниш. Не му се сърдя, само ми е студено. Само ми е променено, но пак си е същото на вкус усещане за смяна на ъгъла.
Познавам ъглите ти. Моите са по-остри от твоите, твоите повече от моите. И така нататък, обичайните неща.
Когато заспорим те моля да си по-глобален. Да ни видиш отвън, от небето и отвъд него. Там няма такива спорове. Няма такива като нас. Няма нищо от това измерение. Когато те гледам отгоре, виждам само любовта ти. И тя ме вижда обратно. Нищо, че генетиците се опитват да ни оспорят. Всичко е само сега, в която и посока да се обърнеш.

1 коментар: