сряда, 29 септември 2010 г.

Когато нещо започва добре, но завършва зле, значи още не е завършило


В начина, по който действа успехът, важат два взаимоизключващи се закона. Първият е, че когато нещо става лесно, бързо и без почти никакви усилия, то е попаднало на подходящото си време, затова има успех. Вторият закон е, че когато нещо става трудно, с много изненадващи пречки и дъжд, то със сигурност ще успее.
Първият закон е ясен. Вторият е интересната част. Когато цялата Вселена ти казва "не сега", ти да го направиш напук. Защото, когато цял живот си бил късметлия и галеник на съдбата, а тя те прецаква съвсем изненадващо, ти се питаш "Ама, какво ти става,бе?!" Обаче съдбата просто си танцува и рано или късно те компенсира за настъпването по палеца.
Конкретно излизането и премиерата на "Приказка за Вечността"... Първоначалната дата беше 16 септември, но за зла беда нашият редактор претърпя злополука, така че се наложи да отложим. Слава Богу, той вече е добре и ще дойде тази вечер. Книжарницата, в която трябваше да се състои събитието беше закрита съвсем неочаквано. Пред новото място, където решихме да представим романа, изкопаха огромна яма, щото нали сега е модерно да сменят тръби. Посред студа и нечовешкия трафик...Както и да е, това е друга тема. Аз да взема да се разболея от ангина вчера... Изобщоооооооооооооооо!!!!!! Искам си компенсацията, чуваш ли?!
Проклетисвам.
Ще й кажа аз на нея!!!!

П.П. Вече си имам писмо в Пощенската кутия за приказки и съм много щастлива :) Ще стане супер!

понеделник, 27 септември 2010 г.

Добре, че не е пълнолуние!



-Привечер, преди да стане тъмно като черно, минава през един син нюанс, който е малко студен и тогава имам нужда или от свещ на масата, или от някой със смешен пуловер. Може и песните на PIF от първия албум. Те така топлят, по същия начин. Та, като стане такова синьо и ме хваща кокошата слепота. Някой трябва да е наблизо, да ме води, особено, ако съм на площад с хора. Смятай, че няма да мога да се махна докато не стане черното със звездите. Гадна работа.
-А, ти имаш ли колело? С педали и т..н.?
-Ц.
-Значи няма да ядем сладолед.

Вратата на асансьора се заключва нощем


Предупредиха ме, че вратата на асансьора се заключва нощем. И това, откакто някакви пияни мъже се возили 45 минути от първия до осмия етаж, в 3 през нощта. Случката се повторила и с всеки следващ път ставали все по-гръмогласни. Пеели "la vie en rose" на два гласа. Домоуправителят решил, че това е единствения начин да спре развлеченията им. Сложил катинар с много, много малка ключалчица. Мога да си представя колко време би им отнело да пъхнат ключа в такова състояние. По-скоро биха взели стълбите. А да пееш "la vie en rose" нагоре до осмия етаж, едва ли е възможно. Задъхваш се, завива ти се свят, не ти е до песни. Хитро.
Добре, че домоуправителят не идва вкъщи. Всичките ми стаи са асансьори. А катинари ползвам само по Коледа. Защо точно тогава, е дълга история с друго заглавие.

събота, 25 септември 2010 г.

***


Мелодия от черни клавиши
ме връща към другия свят-
като спомен, който е сън,
който преди това е бил спомен.
В бели тунели през очите ми
влизат влаковете за последни гари.
Пари.
Някъде по ходилата.
Пукащата солена вода
вместо да топли, измъчва.
Като спрем да се облагородяваме
заприличваме на черни тебешири
по черни дъски.
Всички знаят, че нещо се пише,
но никой не вижда какво.

Трета серия

Няма как да не споделя новата серия, в която участвах тази нощ.
ТЕ отново нападат Земята, но този път ги виждам само аз. Досега не съм се страхувала от нашествениците, но този път изпитах истинско чувство на паника, все едно си бях будна. Обаче не се събуждаш... Доста гадничко.
Седя си на пода в хола и гледам как на отсрещния край на стаята съм си оставила кълбото с двете куки (да, аз плета). Изведнъж то започва да се вдига във въздуха, левитиращата прежда и куките си плетат сами. Гледам го това нещо и тръпки ме побиват, защото по някакъв начин усещам случващото се като агресия. Все едно някакъв невидим призрак иска да ме уплаши. Ставам и отивам в друга стая, гледам през прозореца и в далечината, в небето забелязвам космически кораб. Само че някакъв почти анимационен. Прилича на... ей тая глупост от картинката.

Започнах да забелязвам, че никнат като гъби отвсякъде в небето, станаха адски много. Почнаха да ме търсят (паранояяяяяя) и аз се скрих в банята. Усещам присъствието на едно извънземно същество, което влиза през прозореца на банята, но аз съм зад една стена и не ме вижда. Пусто любопитство, исках да го видя как изглежда. Надникнах и само в гръб видях, докато излизаше през прозореца, че е високо около 2,20м, готино зелено и мускулесто. С почти човешка фигура.
Да, не е толкова вълнуващ, като предния сън, но сериала си е сериал...

петък, 24 септември 2010 г.

НЕ ЧЕТЕТЕ


Това беше най-странния съвет, който получих. "Ако чувстваш застой в живота или творчеството си, спри да четеш!" Думите са транквиланти, мазна храна. Ако прекалиш с количеството ти става тежко, неподвижно, губиш настроение. И има много логика в това. Защото има една вътрешна тишина, чиито глас умеем да заглушаваме с излишество. Филми, музика, книги, разговори с приятели... А когато започнем да го правим, значи там на тихото сме оставили нещо, което се опитваме да затрупаме, за да не чуем. По себе си съдя. Когато нещо ме мъчи, инстинктивната ми първа реакция е да го игнорирам. А това става най-лесно, ако занимавам ума си с нещо друго. Само, че така не се решават проблемите, а само се отлагат и се трупат на стилажа в мазето. За мазето ще си говорим в новосъздадения ми блог http://yourfountain.blogspot.com/ . Обаче, нека да е разговор. Истински.
Вътрешната тишина, когато носи спокойствие и удоволствие, е мир.
Аз само това искам.

вторник, 21 септември 2010 г.

* Десет причини да отидеш на концерт на Веско Маринов


1 Веско ти е кумир от малък

На първия учебен ден са ти се случили две първи неща – видял си честните сини очи на Сончето, които десет години по-късно те гледаха отдолу от един по-друг ъгъл и за първи път си чул Весковия глас да се разнася над Люлин 6, докато роднините ти са празнували 15 септември с червено винце и печено на балкона прасенце. Това така те трогва, че молиш майка си да те заведе на негов концерт. Това обаче така и не се случва, защото не може и на концерт на Веско и колело. Ти си дълбоко покъртен от невъзможността да се полюбуваш на неговото творчество. Минават 60 години, Веско празнува 45‘тия си юбилей. Купуваш билети за цялото семейство с надежда да наваксаш пропуснатото от детството. Неговите албуми “Горчиво вино”, “Трифон Зарезан”, “Вино и любов”, “Винарната на любовта”, така са те белязали, че пиеш по 2 л. вино, вместо вода. Поради тази причина почти всекидневно духаш дрегера, а катаджиите в квартала ти, вечер те посрещат усмихнати и ти говорят на малко име.

2 Веско не ти е кумир изобщо

Ти мразиш Веселин Маринов. МРА-ЗИШ !!! Всеки път, когато чуеш припева на “Припомни си моето име” ти иде да си напълниш ваната и да си пуснеш сешоара. Но, все пак искаш да го видиш на голяма сцена, за да знаеш, че има и по-лошо от тероризма. Признай си - ти си мазохист. Обичаш да си напъхваш кибритени клечки под ноктите и след това да ги палиш. Но ти си и садист! Ще вземеш със себе си цялото си семейство, за да споделиш, нали...мъчението . Освен това си и екстремист! Ще си заснемеш целия концерт и ще си го изгледате още веднъж в къщи като се приберете!

3 Имаш юбилей

Какво по-хубаво от това да споделиш празника си с набора ти Веско Маринов? Ще попеете, ще поплачете, ще се полюшкате в ритъма на… все тая. Юбилея си е юбилей. Дори да си живял под маската на закоравял металист, сега имаш повод да се отдадеш на истинската си страст! Време е да спреш да се криеш! Кажи НЕ на страха! Не се оставяй да бъдеш разколебан от приятелите си, които заплашват да не ти проговорят повече. Те са маймуни, които крещят „Слейааааааар” и не разбират смисъла, който се крие зад думите:

С теб сме две капки дъжд върху цвете
И от наште слова, като в приказка
То отваря очи, за де свети.


4 Казваш се Веско или Марин (или Веско-Марин, който случай ще разгледаме)

Майка ти ти е разказвала, че в деня, в който те е родила е започнала да получава контракции, докато е шиела гоблен под звуците на весковия хит - “Няма да е лесно” от албума му’87, който излиза година преди „...And Justice For All” на Metallica. На път за родилния дом тя е чула за втори път ангелския глас на Веско, тъй като таксиметровия шофьор е бил на честотите на радио Веселина. Но когато мариновите трели прозвучали от родилната зала, тя не могла да повярва на ушите си! Самият ти си започнал да излизаш на белия свят проплаквайки мелодията от припева на “ Жажда за любов”! На майка ти вече всичко й било ясно. Знаците на съдбата били категорични. Кръстила ти е Веско- (тире)Марин. За цялата тази романтична история на теб ти било през...нали, когато си станал достатъчно голям ,за да разбереш, че другите деца в училище имат нормални имена като Слави и Милко. Шанс!

5 Майка ти не е сигурна дали не си от него

Когато майка ти е била ученичка в десети клас, била влюбена в свой съученик на име Веско Маринов. Той бил скромно момче, от скромно семейство, с гъста черна коса и мокър поглед (или лице, предна мишница, задна мишница или цял гръб - избери си). Тя не обича да говори много за това, а баща ти умира да я бъзика на тази тема. Спомняш си, че още от малък съседите ви все са те карали да им изпееш нещо. Всички тези съвпадения те карат да си мислиш, че Веско е нещо повече от любимия ти изпълнител. Затова си решен да отидеш на неговия концерт с цел да събереш ДНК материал, с който да можеш да претендираш за бащинство, респективно за дял от приходите му, следователно наследството...Гледаш сериали, знаеш как се правят нещата... Съвет: Ако купиш цветя, можеш да се приближиш максимално в края на тричасовото шоу. Така ще имаш възможност да му вземеш и косъм, секрет от ноздрата и ушна кал.

6 Ти си полицай

Получил си заповед от министъра ти и цялото районно да отидете на концерта, но не с цел охрана. Това ти дава законното право да си намръщен през целия концерт, докато бабите зад теб припяват “ Пулсът пак бясно бие в мене: Бум-диги-диги! Бум-диги-
диги.”. Не забравяй, че имаш и законното право да използваш личното си оръжие... За самозащита.

7 Гробар си

Е, не е ли ясно? Най-доброто средство за реклама не е телевизията, лъжеш се. Това е личният контакт с потребителя. Отпечатай флайери на погребалното си бюро и си купи билет за концерт на Веско. Инвестицията е малка, а възвръщаемостта напълно гарантирана. До края на събитието всичко може да се случи. Затова за всеки случай ела с катафалката. Направо си отпечатай и некролози с празно място за снимката, а там където трябва да се изпише името, остави точки. Експресната услуга включва заснемане с камерата на телефона ти, свързан с USB към джобен принтер. Има ги в E-bay.

8 Планираш музикална кариера и искаш да видиш как не се прави

И това също е ясно... Всеки може да ти дава акъл как да станеш известен. Да, ще си сложиш необходимите импланти, ще платиш на софтуера в студиото да ти изпее песента ритмично, вярно и с вибрато дори, но после какво? Тук става сложно. Как се пълни зала 1 на НДК? Как се печели всенародната любов на три поколения българи? Веско знае. Затова слушай него. Вземи си билет на хубаво място. Седни. Погледай сценографията, наблюдавай танцьорите, светлинното шоу, декорите. Отбележи сценичното поведение и костюмите. После ръкопляскай на финала, стани на крака и пак ръкопляскай. Подари му цвете. Той обича. Качи се в колата си, прибери се у дома, отвори си една бутилка уиски. Изпий я и се хвърли от покрива.

9 Търсиш рекламно лице за бизнеса си

Ти си американец и искаш да развиваш бизнес в областта на хранително-вкусовата промишленост. За първи път си в България и нямаш представа от местната култура, че и субкултура. Трябва ти краля на попа за рекламна кампания, защото си чул, че краля на фолка е зает. Затова правиш проучване във Велико Търново, където смяташ да развиваш бизнеса си. Всички те съветват да звъннеш на Миро, но той ти казва, че иска 50,000 лв, за да се яви отново на Евровизия и ти му казваш да...продължава в същия дух. Случайно минаваш покрай кръговото на града и изведнъж пред теб изгрява билборд на Веселин Маринов! Но, не кой да е билборд, а БИЛБОРДЪТ, НА КОЙТО ТОЙ Е СЕДНАЛ НА ТРОН ОТ СЛЪНЧОГЛЕДИ, В ПОЛЕ ОТ СЛЪНЧОГЛЕДИ И ДЪРЖИ...СЛЪНЧОГЛЕДИ!!! Вече знаеш какво да правиш, убеден си. Всичко е пред очите ти, виждаш всеки ход, цялата бизнес стратегия ти става още по-ясна и...се връщаш в Америка.

10 И ти си осъден на щастие

Целият ти живот е един безкраен празник. От както си се родил все за тебе “нежни погледи са пазени”. Майка ти ти е разказвала “златни приказки”. Момичетата от горния клас са ти “взимали ума всеки ден”. И никой от “целия свят не е бил по-богат от теб”. Знаеш, че си осъден на “любов до последния ден”. И ако, си от седма позиция от нашата класация, знаеш, че “от любов ще умреш”. И това, ако не е магия!

П.П. На мен ми е мило за Веско, че се бъзикат така гадно с него. Горното е написано без лоши чувства. :) Веско рулз.

понеделник, 20 септември 2010 г.

Моите 10 малки (мръсни) тайни АЗ ЗНАМ, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ - АМА ВИЕ ЗНАЕТЕ ДАЖЕ ПО-МАЛКО (ПОНЕ ЗА МЕН)!




Играя игри всякакви, особено такива, които включват думата "тайна". Имаше едно женско парти в Мokaina, за което не говорим. Е, отново няма да стане дума за него и нещата, които си признавахме тогава.
Но, все пак тази игра ме провокира, затова ще угодя на Таня и ще напиша десет неща, които не знаете за мен. Какво пък...

1.С Явор Борисов "ходехме" седем пъти от пети до седми клас и всеки път той късаше с мен. От тогава насам си отмъщавам на всички мъже, заради неговите постъпки (шегувам се, Явката е супер, пък даже и е известен вече... но наистина ходехме седем пъти и все той късаше с мен).
2.Вярвам в кармата и мисля, че от време на време ме обират, защото като бях на единайсет свих едни дъвки от супермаркета.
3.Понякога отправям конкретна мисъл към човека с който говоря и чакам да видя дали той или тя ще я прихване телепатически, и ще я каже. Ще се изненадате каква успеваемост имам.
4.Първото ми вдъхновение са сонетите на Шекспир. Знаех няколко наизуст.
5.Липсва ми семейството ми. Или по-скоро идеята за семейство, в което аз съм детето, а не възрастния.
6.Щях да умра в автомобилна злополука в Алпите, когато бях на 10 години. От тогава ме е страх да гледам надолу, когато минавам с кола покрай пропаст.
7.Никога не съм се снимала как правя секс. Може би трябва да си отгледам едно домашно порно, в името на продажбите на книгата ми. А може би не...
8.Не понасях Бьорк и като я видех по ММ, въздишах тежко "Оффффф,Ророооо!". :))) Сега не ми излиза от ушите. Обичам Бйорк!
9.Страх ме е от сцената, но си мисля, че ... Ох, ако ще бъдеш по-щастлив, ако пееш, отколкото когато не пееш, ако пишеш, отколкото когато не пишеш и т.н., то МАМКА МУ НАПРАВИ ГО!
10.Пет пъти са ми предлагали брак.

Предавам щафетата – и отправям предизвикателсто да си покажат и те мръсното бельо – към Mokaina, FLASHING LIGHTS и kiro.bg, за да има и мъжко присъствие ( и щото съм сигурна, че е бъкан с признания, които светът чака да чуе ). Вие сте.
Ето от тук дойде: http://blogatstvo.com/top/10-secrets/

Всичко ще бъде наред (18+)



За да бъдеш проститутка, трябва да си преди всичко писател. Да създаваш персонажи в съвсем обикновени хора. Да им придаваш смисъл и минало. И всичко това за собствено удоволствие, което, нали, и на теб ти се полага. Не съм сигурна, че някога съм обичала истински някого, заради това, което е в действителност. Никой не познавам, но мога много да говоря за всеки един, който съм целувала. Затова, когато ме питат какво работя, казвам, че съм писател.
Плащат ми, за да се преструвам на задоволена. Винаги съм усмихната и в добро насторение. Добра съм в създаването на впечатление за интелигентна жена. Когато ме питат, казвам, че се занимавам с PR. Всъщност каква е разликата? И аз ходя на срещи, слушам за живота на някой, който току-що съм срещнала. Клиент. Те винаги много говорят. А аз съм усмихната. И предварително задоволена. Моите клиенти имат нужда от мен, за да бъдат успокоени, че всичко ще бъде наред. Аз ги уверявам в това.
Днес ще обядвам с Максим. На 38 години, наскоро разведен, банкер. Вероятно е просто лъжец, като мен. Автомобилът му е неговия микросвят. Внимателно избира къде да паркира. Мястото трябва да е удобно, така че когато спира, другите да забележат лекотата, с която го прави. Така се лъже, че е умел шофьор. Трябва обаче и да е достатъчно видима локация, за да могат всички да забележат как добре е полирана колата му. В скъпи ресторанти като този, обичайно има някой, който върши тази работа вместо теб. Но той ще го направи лично и ще смигне закачливо на момчето от паркига с посланието „Паркирах я лично, защото ценя всеки цент от парите си. Твоят бакшиш е моята чиста печалба тази вечер.” Така мислят банкерите. И курвите. Затова той ще бъде моята курва тази вечер.
Част от етикета е да се поздравим като добри познати. Никой не бива да си помисли, че сега се виждаме за първи път. Но и прекалената интимност ще доскучае на зрителите. Затова вместо да си подадем ръка се прегръщаме топло, но не прекалено дълго, за да задържим интереса на публиката. Хората от съседните маси обичат да наблюдават. Максим би искал да го видят с мен. Или по-точно с тази, с която той си представя че е.
Естер, 27 годишна, работи в PR агенция, специализирана в промотирането на спортни събития. Наскоро разведена, без деца. Обича червено вино и е добър слушател. Дори иска да чуе историята до край. Повчето слушатели, спират да слушат в средата. Естер иска да свърши. И обичайно го прави.
Максим и Естер ще поръчат салати. Тя почти няма да пипне своята, но ще преполови бутилката с вино. Максим лично ще й сипва, за да покаже на скъпоплатения келнер, че въпреки, че е един скъпоплатен банкер, умее да си служи с ръцете си. Публиката ще си помисли, че го прави, за да бъде по-интимен с дамата. Добрият джентълмен би го направил.
Естер ще чуе лично от Максим, че жена му е била невярна. Разбрал го е от доброжелателна нейна приятелка, която е забелязала, че бившата г-жа Максим съкратила посещенията си във фитнес залата от час и половина на ден, на половин час. Освен това слагала червило след тренировките си, което съвсем затвърдило подозренията на приятелката. Хубаво е човек да има приятелки, ще вметне Естер, но сарказмът й няма да бъде уловен. Ще бъде подминат с безразлично кимване на главата. Всички го правят. Интересуват се от мнението на слушателя почти толкова, колкото от неговите проблеми. Не е възпитано да имаш мнение, когато някой друг разказва. Та, г-жа Максим била заловена на местопрестъплението от нает за целта детектив. Много съобразително, ще вметне Естер и ще го похвали за добрата идея. И иронията ще остане невидима. Максим ще сподели, че е бил крайно наранен и отвратен от снимките, които е видял, но Естер ще знае, че са го възбудили и дори си е позволил да си поиграе с тях.
Когато бутилката вино приключи, Естер ще вземе малката си черна чанта и ще се извини. Ще тръгне към тоалетната, а Максим ще плати сметката, докато проверява дали има достатъчно батерия в телефона си. Когато Естер се върне от тоалетната, Максим вече ще държи палтото й, за да й помогне да се облече. Тя ще се усмихне по възможно най-яркия начин, без да прекрачва границата между изкуственото и фалшивото. Ще излязат пред погледите на всички очаровани от прекрасната двойка зрители. Той ще махне на момчето от паркинга да му докара колата, за да демонстрира на Естер своето влияние и класа. Дори ще даде бакшиш на момчето. Ще я закара в хотел, макар че домът му е пуст, като представата му за живота. Привидно лъскав и шарен, в него липсва фитил, който да бъде запален. Но Естер не съди никой от клиентите си, дори и в мислите си.
Още в колата ще погали косата й, ще пита за парфюма й, макар че не го интересува. Ще вметне нещо за своите любими аромати, а Естер ще слуша. Ще паркира пред хотела. Поне четири звезди – изискване на PR компанията. Той ще е наел стая в петзвезден, вероятно защото е спестил достатъчно от бакшиши на паркинги. Ключът вече ще бъде в джоба му, така че няма да се налага да се отбиват до рецепцията в неловка ситуация.
В асансьора ще я целуне по врата. Може би дори ще хване ръката й и ще я сложи на чатала си. Естер ще се дръпне, но секунда преди това ще пусне една лека въздишка. Максим ще отключи стаята с нарушено кръвообръщение. Тя ще се извини и ще влезе в банята. Ще разкопчае ципа на роклята си и ще е съблече през краката, за да не разваля грима и прическата си. Ще се увери пред огледалото, че сатенените панделки на жартиерите й са вързани прилежно. Ще се върне така в стаята, където Максим ще я чака, запалил победоносно пурата си на един от фотьойлите.
Естер ще коленичи и ще разкопчае ципа му, докато го гледа в очите. А в тях като на забързан кадър ще минат всички истини, които тази вечер са били премълчани на масата. Естер ще види как Максим е изневерявал многократно на жена си и се е страхувал, че някой ден на нея ще й омръзне и ще се разведе с него, прибирайки голяма част от парите му.
Естер ще прокара длан върху бельото му, опипвайки втвърдения му член, а после нежно ще го извади от скривалището му. Докато го гали, здраво стиснала дланта си в основата му, ще види как Максим наема детектив далеч преди съмненията на приятелката на г-жа Максим да бъдат изобщо изречени. Причината, разбира се, гаф от страна на бившата съпруга, който да е достатъчно основание пред съда. А който търси - намира.
Естер ще прокара езика си по цялата дължина на пениса му - от основата към върха и ще завърши обиколката с едно фино кръгче около главичката му, което да му напомни за танго, което никога не е танцувал с г-жа Максим. Когато продължи да го вкарва в устата си чак до гърлото, от стенанията му ще научи, че не може да има наследници. Че цялата тази империя, която е градил няма да има продължение. И че всъщност, това е единствената му драма. Защото Максим обича само своята кръв и никога не би завещал богатствата си на някой, с когото не споделя ДНК.
Докато всмуква лекичко тестисите му, Естер ще научи за тайната колекция от гей-порно на Максим. За страха му, че никога няма да може да бъде себе си. За кошмарът който го преследва. Филип от студентските му години – първият му и единствен гей любовник. Максим няма избор, освен да го издържа. По двайсет хиляди всеки месец на личната сметка на притежателят на не един запис, от славните шест месеца, които прекарали заедно в скъпия колеж, който го е направил истинска звезда в бизнес средите.
С няколко премерени свивания на гърлото си, Естер ще го свърши изненадващо за самия него. Една част от спермата му ще погълне, а другата ще остави да се разлее по лицето й, докато той стои със затворени очи, вероятно представяйки си лицето на Филип.
-Сега всичко ще бъде наред.

неделя, 19 септември 2010 г.

A danger area for the grey sky


Our fears are incidents from unconnected dots. If connected, they become whole. I keep my fears and heal yours with precise stitches. Have no fear of ghosts. They are so much fun! Even the dark ones, who are hanging above me. Welcome! Inside of me there is plenty of place for more. Our fears are red spiderwebs. Magnificent... A danger area for the grey sky.

Гардеробът е закрита мебел, за съхранение на дрехи


- България е ненормален сън.
- Да, а още по-ненормален е хаосът му. Принципно съм фен на разхвърляния си гардероб, който ме е страх да отворя в последните месеци, защото или ще ме затрупа и никой никога няма да ме намери, или ще открия нещо, което ще ме хвърли в размисли за другия хаос. За този в главата ми. Защото моят гардероб е моята крепост. Има толкова много заровени неща вътре. Имам картини, които някой ден ще висят на стените ми. Съкровища, които съм изравяла лично и после съм заравяла...в гардероба си. Книги, които са прочели мен в ръцете на други, но аз не съм отваряла, защото не мога да ги намеря вътре. Там нещата само влизат, но никога не излизат. Чудя се дали да не се шмугна и аз вътре някой път, да затворя вратите и да си дойда на мястото.
- В България всички само говорят, но никой нищо не прави.
- Напротив. Аз складирам важни неща в гардероба, а после забравям за тях, защото са затрупани от следващите важни неща.
- Гардеробът е закрита мебел, за съхранение на дрехи. Не за "важни неща".
- А къде да си държа важните неща тогава?

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Молитва


С цялото си нетърпение
създавам сегашното и бъдещето минало.
Отварям замъглените си светове да провидят
през делата, които не довършвам.
И нека целия свят бъде свидетел
на това пилеене,
и нека сбъдне своята карма в отпечатъците,
които нямам време да оставя тук.
Когато някой ден думите
ще бъдат моето последно утро,
нека то е сто и осем пъти по-ярко
и още толкова по-светло с любовта ми.
И нека залезът ми бъде изгрев,
който ще разкрие любовта,
с която се пилея
и нека светлината му стане цялото,
което аз не мога да бъда в тялото си.

сряда, 15 септември 2010 г.

BACKBITTEN


Възглавници като тротоари за измръзнали бузи. Целувките не догонват вятъра в тъмния паветарник, в който са се превърнали всички експерти по сърдечните проблеми на хората. Тях кой ги лекува? Любовница ли съм, не съм ли... Интересуват се само камъните, които стават подритници, но не и спъватели.
-Посинените ми палци имат да пишат автобиография! - Викам им, да. Защото всичко е пълно с любов, защо да не могат да бъдат и те? Приемниците мигат червено. Нищо не отчитат. Прозрачното е съществено за пуснатите ръце под масите. Допрени колене като черешки.
– Никога не съм се возила на рамката на велосипеда! - Рисувам, за да е по-ясно, какво имам предвид. Кръгче, кръгче, ос.
А "Home" е тиха уличка от изчезнал в морските дълбини град. От там идваме всички, но никой не помни защо сме потънали чак тук.
Виолончело.
Финал.
Влиза някаква бременна монахиня. Опитва се да ми продаде сладолед, а на мен трябва да ми пука, че няма бельо зад усмивката й.
Финал.
ФИНАЛ

***


"Няма нови симфонии"
Моцарт се смее под чуждо име.
От себе си не можеш
да плагиатстваш.

неделя, 12 септември 2010 г.

Кули от карти



-Научих някои неща за влюбването.
–Какви?
-It's all in the head и в слабините. Влюбвам се в хора, които са кули от карти. Хора, които след месец-два ще издухам. И това е, защото сме срещнали някого, преди да разберем за своите супер-способности. Хора, които са се настанили удобно в сърцата ни.
-Но, тогава защо изобщо се влюбваме? За да тестваме "супер-способностите си" ли? Какво още имаме да доказваме на себе си?
-Няма как, защото е толкова хубаво... Когато сме влюбени се чувстваме свободни.
–Прекрасна заблуда.
-Да, заблуда. Не знам кога ще ни мине...
-Мисля ,че най-големия пристъп предстои...
-Знаеш ли кое е странното? Че все едно правя всички тези неща, за да не пропусна нещо от живота... А може би всъщност го правим, защото искаме всички да ни харесват.
–Ще ти кажа защо не си права. Първо, защото ние сме силни характери. Въпреки, че ти се струва, че другите те оформят, не е така. Както ти, така и аз от малки знаем посоката си. Никой не може да ни контролира не защото сме нестабилни, а точно обратното. Второ, ние си дължим нещо. И то е да не си помислим един ден "Ех, представях си, че животът ми ще е различен". Това е мисълта, която не ни слага халки на пръстите.
-Харесва ми да мисля така...
-И въпреки тази мисъл, аз обичам.
-И аз те обичам!

The girl from the cafe


Пиех кафе, едно момиче на съседната маса ме гледа. Поисках й огънче. Тя ми даде и ми се извини, че ме зяпа.
-Виждам неща, които ги няма там, извинявай.
Стана ми интересно.
-Какво виждаш?
-Не мога да ти го обясня. Не ми обръщай внимание. Малко ще те погледам.
Извади един тефтер и си записа нещо. Започна да се разхожда из кафенето, но не сваляше очи от мен.
-Познаваме ли се? - попитах я.
-Вече да. На къде да вървя?
-Към светлината - казах й.
Дано не се е самоубила след това.
На каква игра си играе пътят ми? Коя от нас е лудата?

събота, 11 септември 2010 г.

*


Повдига ми се от събития,
от чакане на нови,
от забравените стари,
които някой иззбелял познат
ти припомня случайно на улицата.
Последователността
е болест по лозята.
Разваля вкуса на виното,
което все още е бяло в чашата ми,
защото отказвам да приема,
че лятото свърши.
Защото това би било събитие.
А аз определям кое е и кое не е!

петък, 10 септември 2010 г.

Ужасна!


Така ужасно е да имаш кого да обичаш. Ужасно е и да нямаш. Ужасно е да обичаш, а да не искаш да обичаш. Ужасно е да не обичаш, а да ти се иска. Ужасна е любовта във всичките й форми, цветове и аромати. Ужасна, ужасна, ужасна! Защо не може да бъде САМО ужасна?

вторник, 7 септември 2010 г.

Звънете на психиатрията


Така! Психарията с моите сънища продължава и искам или не, скоро ще трябва да се обявя за индийско божество, да се затворя в манастир или просто да сменя доставчика на сънища.
Никакъв вълнуващ сюжет този път, без зелени муколавити, извънземни или Роси Кирилова. Просто едно име и ясното съзнание, че веднага трябва да си го запиша. Станах, в тъмното взех един лист и химикал от бюрото и надрасках нещо. На сутринта даже не си спомнях. Обядваме с колегите в радиото и се сетих. Карша Ана. Две имена? Две думи? Google. Karsha - манастир в Шри Ланка. Красота! Само дето има и женско отделение. Какъв е намека, какво е посланието? Да стягам ли багажа натам? Приятелите "Нещо си се побъркала". Е, да, така ще кажете.
Ами, ако го гугълна като една думa "karshana"? Настръхна ми гърба... Брррр! "KARSHANA IS A VARIANT FORM OF THE NAME KRISHNA". Не става по-добре... Знам само, че няма как да съм го знаела. Но, всъщност няма значение дали е believable.

Така ли идват имената ни? Прошепнати в сънища?

Ябълките




Духовете в мен питат за имената си. Да ги кръщавам ли или да си ги спомня? Малко пъзелче от фантазьорския замисъл все още липсва, за да разбера защо се чувствам магическа и аз ли го чувствам, или е нещо, което ти си ми казал. Знам само, че каквито и думи да хвърлиш към мен, те се връщат многократно, превръщат се в поезия и никога не успявам да си обясня как точно работи този процес. Нещо ме дърпа във въздуха и всеки момент ще се вдигна. Сякаш винаги съм го знаела, сякаш винаги съм го чакала и именно за това не съм пуснала корени в тази почва тук. Kакво ще отгледа тя? Повтарящи се овошки, които всички вече са вкусвали и чиито вкус отдавна е омръзнал на тези, които ги отглеждат. Колко килограма ябълки можеш да изядеш за една година? Аз лично не бих могла да изям и два. Рецепторите ми са твърде чувствителни, за да ги мъча с еднообразна храна. Наречи го егоизъм, но смятам, че това е единствения начин да се проявя в истинския си образ. Нали това съм аз все пак, а не нещо, което ти си ми казал. Макар, че каквото и да ми кажеш, ще приема, освен че вече не ме обичаш. Защото тогава ще си ме излъгал.

понеделник, 6 септември 2010 г.

Още чувства...


Първо, трябва да се започне от това, че аз съм УЖАСНА! ОТВРАТИТЕЛНА! Минах през фази от самозабрава до пълно себеотрицание и обратно, като минах и през еуфория от новото, клаустрофобия от старото, носталгии всякакви, пак клаустрофобия, обаче от новото, духовно извисяване, пълно духовно падение, физически ексцесии, ........ (попълнете празното) и всичко това за една година. Днес празнувам една година емоционално авто-изнасилване, затова ми е важна тази дата 6 септември. И, за да завърша сикълът (ще го пиша със "с", за да не се бърка с другия) и официално да навляза в следващия (Боже, опази от повторения!), няма как да мина без абсолютно изтощителен и никому непотребен, дълъг и тежък анализ на причините и следствията. ТАКА!
ПЪРВО! Започнах да пиша със скоби-вметки, в и без това дългите ми изречения (което мразя! МРА–ЗЯ като читател), което е супер тъпо и много ме кефи.
Не...Чакай малко... Не са минали 365 дни все още. Ще го оставя за финала на този блог, а сега ще пиша за чувства.

...

Спирки по пътя са казваш.
На всяка една от тях мога да сляза
и да си тръгна с билета в ръката си.
Снимки са.
Продупчени от нервния ми пръст,
който дълбае за злато,
вместо да го създава.
Алхимическа кал.
"Мир" е симфония в черно.
Плод на убийства
и леки пиянства.

"Обичам" е дума изрязана от вестници.
Буквите в нея са от много заглавия.
Но никой не реже от непрочетен вестник.
Апликациите ми са от многоточия,
в които си ти.
В които съм аз,
докато гледам през очите ти.
В които пък се отразяват
отминаващи спирки.

Докога да се возя?
Дали мометът настъпва,
когато признаеш пред себе си,
че дори ТИ пускаш корени.
Но, навътре.
Добре, че ме пълнят Отгоре,
за да не се изсмуча докрай.
Така кална имам малко по-голям шанс,
отколкото златна,
но на грешната спирка.

И, все пак...
Все пак.

Карта на чувствата



Този блог започна като архив на публикациите ми от списанията, в които пишех (минало време). После дойде идеята да пиша всеки ден и да проследя емоционалното (и психиатричното) си развитие (и деградация в доста моменти) в рамките на 365 дни. Карта на чувствата го наричам. Истината е, че в някои от дните наистина нямам никакво желание да записвам състоянията си в личната си история. В други дни не мога да се спра и публикувам по четири-пет пъти на ден. В трети си мисля, че е по-добре да си направя още един блог, където да изливам само помията, за да не цапам този. Но това е нелепо. Нали и помията е част от мен?
Та, в дни, в които съм пълна с помия се сещам, че това, което е в мен е и извън мен. Бързо я насапунисвам и пускам водата в канала, за да пеем песничката на Мр.Пропър. Помията sucks. Помията rulls. На кой му пука за помията на някой друг? Всеки си има кочинка с деликатеси.
Това, което се опитвам да кажа, докато се отклонявам безвъзвратно е, че не можеш да бъдеш само пълна кофа с вода. Понякога някое прасе те ритва и те разлива, но вятарът те изправя и дъждът те пълни отново. Аграрният кръговрат го доказва.
Но, нали и обратното важи - това, което е извън мен е и във мен. Ако живееш в кочина, душата ти става кочина.
Боже...Исках за любов да пиша тази вечер. Честно! Отворих си поленцето и си казах "Сега ще излея малко от кофата, за да поникнат цветя наоколо, имам толкова много любов, за която все още не съм писала в историята си." Но, ето на! Помии и кочини. Попивам или произвеждам е въпросът.
Ще постна още един материал за любовта, както си му е реда. Да не се смесват нещата.

събота, 4 септември 2010 г.

*


Ето го!
В реално време.
Магически неподчертано.
Усещане за нещо неподминато.
Оставено в "Изгубени вещи".
Така и не прочетох упътването за употреба.
Мъжета са загадка,
която отдавна не е на мода.
Сега модерни са контрастите...
и перверзията между тях.
Искам само да знам има ли още
скучни вечери,
които се превръщат в съдбовни
и думи, които чакаме да чуем,
но вместо това получаваме пръстени за закуска.

Развличай ме.
Другото е твърде сериозно
за сюжет, който носи заключения наготово.
Аз искам.
Въпросът е, че не знам какво и колко.

петък, 3 септември 2010 г.

Това е любов




Всичко е илюзия-
любовта е прашец в пръстен.
Капки по стените.
Паяците дишат тежко,
докато ти и аз
организирани търсим
и предани намираме
около себе си въжета.
И глинени съдове,
от които да пием,
докато ходим
по кондензираната тишина.
С боси, кървави пети
и сатенени панделки
за примки, на които да увиснем
миналото си.
На него сме му обещали
да строим вериги
и завои, които да ни осукват
като охлюви след буря
и озон след дъжд.

Мирише еднакво
на коса и мокри клони.
Кой аромат е твоят?
Потта на жабата
скърца по рамененте ми
и маже себе си по раните си,
вместо да ги целунат принцеси.
Те разнасят пици
на джуджетата и гъливерите
и не са чували "Не".

Ред Бътън

КОРИЦАТА