понеделник, 1 февруари 2010 г.

3 след полунощ



Градът в 3 през нощта изглежда съвършено различен. Снегът го е притихнал и запушил въздуха като с коркова тапа. Виното изглежда е било добро, защото студа не е студен. Няма и следа от клаксоните, куфарчетата с нови вратовръзки и кучетата на каишка. А към Луната погледа се спира от един специфичен спазъм в стомаха, като след първа целувка. Или е в гърдите? Къде те свиваше точно... И свива ли те след много първи целувки? А може би и те стават поредни, както всичко специално.
Можеш да си изгубиш любимата шапка в нощ като тази и да не ти пука, защото ще си е заслужавало. Както и главоболието на сутринта, леката настинка и закъснението за работа. Финалът на такива вечери не е реален. Досънуваш си го, пренареждаш го така, както ти се иска. А сънищата са толкова ярки, че почти магически се пренасят в реалността. Малко е объркващо, съвсем малко страшно и много високо отвъд.

2 коментара:

  1. Чета го това нещо в 5.30 във доста бесънна нощ. Досега ядох мандарина на балкона и виждам града, ама го виждам по доста по-различен начин. Малко е дълго, а на всяка моя молекула й се спи. EPIC SLEEP FAIL

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност часа няма значение. Други неща правят вълшебните нощи такива.

    ОтговорИзтриване