понеделник, 15 февруари 2010 г.

Точно толкова




Лаконичен е въздухът, за да ме задържи в ръцете си. Недостатъчна водата, за да ме сгуши в утробата си. Алчна Земята иска да ме стисне и да не ме пусне повече. Разобличени са завинаги. А огънят изплашен от мен се разгаря в горски пожари. Ядосан е, че съм станала по-гореща от ръцете му, че повече грея от очите му, повече топля от нежността му и по-малко се мразя такава. Някой ще каже, че падам, но аз се издигам с крилете си. Напълно обезумяла от новата сила ще се разпилея над целия свят, за да го полея с перата си. Имам точно толкова. По едно перце за всеки. А за теб всичко останало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар