сряда, 3 февруари 2010 г.

Сънища




Завои. Краят на пътя излиза от Рая и стига до там, където е спрял. Ти си нанякъде, утре е никъде. Нищо не хапна, а всичко във мен си изял. Взимам завоя, оставям ти думите, не искам аз да ги уча защо. И виолончелото и цигулките, и онзи молив все изписват "ако". Знам само едно, което не спира, върти се във кръг и идва от теб. Малко почти ме нервира, заради всичкия този лед. Пързалям се, по-стабилна от всякога и се смея от другата част на града. Не ме дърпаш - не се спираме, САМО едно, само ЕДНО. Когато притихнеш се чудя защо. Всеки фар ми намига да мина под него, да седна на пейката на някой бряг. Всичко останало го има във тебе. А аз съм те имала и преди. Сигурна бях.

2 коментара:

  1. текстът има мелодия. песен ли е? напевно е

    ОтговорИзтриване
  2. :) От римата и стъпката е. Би могло да бъде песен, да. Ще питам някой бургаски изпълнител дали не иска да го вземе :)))

    ОтговорИзтриване