понеделник, 15 февруари 2010 г.

* * *



Като в проза съм живяла досега в глави и томове. Затварям ги едни след други. Понякога са само стонове, а друг път смачквам пеперуди. Без тебе всичко си е същото, под снежните ми преспи побеляло. И огънят в очите ще изчезне с мойто тяло изтрезняло. Не се прибирай тази нощ... Сега за първи път поезията оживява.

Няма коментари:

Публикуване на коментар