неделя, 7 февруари 2010 г.

Денем



Непозната. От сърцебиене не чувам разума си. От всичко застояло на пепели, се изкълчва нещо ужасяващо. Вдишвам дима му. Не любов, а агресия в мен. Изнасилва душата ми. Но аз първа започнах. Разголих я като курва и я показах. Досега съм я учила как да целува, как да дава надежда и да прилъгва с топлотата си. Тя знае как да бъде за всички универсална. За да се припознават и влюбват, за да се връщат към живот от една нейна секунда. Не мога да дам само половината. Трябва или да бъде взета цялата, а аз убита или оставена такава, а аз убийца. Недокосната.
Страх ме е от теб като от демон, с който искам да правя любов. Пази ме от себе си. Каквото и да си ти, свило гнездо в сънищата ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар