сряда, 26 май 2010 г.

Белези II част



...Тук всички сме мъртви. Какво значение има времето? Но не знаех дали непознатият отсреща осъзнава този факт. Замълчах си. Приличаше на всички останали. Разтворили вестник, с чаша в ръка, седнали в бар, за да търсят спокойствие. Объркана история.
-Минаха десет години.-По-настоятелно ми припомни белязаният.
-По чии стандарти?- Понякога съм такава, не знам защо се закачам с лудите.
-Вие по чии предпочитате?-Очевидно беше джентълемен.
-Може би зависи и от часовника.-Сигурно лудостта е заразна.
Естествено, имаше възможност този да не е луд, но това би било изненада. Не ми се беше случвала такава от кой знае кога. Сигурно затова пишех и това глупаво писмо. За да се изненадам от силата на желанията си. Макар, че по-скоро само бих затвърдила това, което отдавна знаех. Всичко става точно така, както си го поръчаме тук. Като този с белега. Появи се в същата секунда. Досадно.
-Не бяхте толкова руса преди десет години.
-Познаваме ли се?
Той се усмихна и стана от масата си. Помислих, че ще седне на моята, но се изправи пред един от прозорците в заведението. След драматична пауза запали цигара и допълни
-...а аз не пушех тогава.
-Цигарите са много полезни, пушете повече. - Самата истина. Опитах се да демонстрирам колко съм заета, като шумно се изкашлях и продължих с писмото си. Но от друга страна... преди десет години наистина не бях толкова руса...

3 коментара:

  1. :)) ейй ... не мога да спра да те чета
    все оставам с чувството, че искам повече, и още

    ОтговорИзтриване
  2. И ще имаш още и още и още :)

    ОтговорИзтриване
  3. това е всеобщото чувство... всички искаме още и още и още :)

    ОтговорИзтриване