вторник, 4 май 2010 г.



Ти си като наркотик, като въздух, като единствен смисъл и ме изпълваш цялата, а мисълта, че може ей сега сърцето ти да спре, така ме натъжава, че не ми се живее, не ми се пише дори...

Няма коментари:

Публикуване на коментар