петък, 14 май 2010 г.

The End Is the Beginning Is the End




И какво сега? Усмихнати хора поляха последните 13 години с вино и уиски. И бира имаше. Имаше познати, приятели, колеги и хора, които просто дойдоха да потъгуват с чаша в ръка. Като среща на класа, но и като погребение. Едно такова уж квартално парти, но с някаква тържествена потиснатост.
-Е, спомняш ли си, когато онзи път...
-Да, нали тогава ти ми каза...
-А защо не дойде и онзи, който...
-Много хора липсват...
-Много хора са дошли...
-Още си пазя онова...
-Не мога да повярвам, че свърши.

Свърши.

Всъщност ми е емоционално, защото помня началото. Първите часове на канала. От тогава не отлепих очи от екрана и познавах всеки водещ, падах си по един-двама като тинейджърка, намерих любимите си групи от ефира на тази телевизия. Обаждала съм се, печелила съм награди и някак сюрреалистично започнах първата си работа точно в ММ. Точно където винаги съм искала да бъда. Точно както винаги ми се е случвало. Имам толкова много хубави спомени от годините, в които бях там, с тези хора, че това никога не успя да се превърне в "старата ми работа".
Докато снощи обикалях в градината на заведението си фантазирах как започваме отначало, ей сега. Такива каквито сме в момента. Така както оценяваме истинската стойност и сила на музикалната телевизия. Кой знае, може да съм пророк, а може да съм само мечтателка, но ми се стори, че не само аз си мислех за това. А когато много силно искаш нещо...

2 коментара:

  1. Емоционално, Гери. Кажи ни кои са онези 2-ма в които си била влюбена. Плс, интересно ни е :)

    ОтговорИзтриване
  2. Хаххаха, съвсем образно го казах... ;)

    ОтговорИзтриване