събота, 8 май 2010 г.

Разопаковане



Три дни не съм писала. Чувствам се пълна с думи и празна от чувства. Като изцеден лимон, който още се опитва да се самонавие, че става за лимонада или там какъвто беше лафа.
Разходката из природата винаги е много отрезвяваща. По-скоро завръщането след разходката е такова. Натискаш копчето на асансьора, отключваш, събуваш си обувките, вадиш четката за зъби от сака, миеш си косата, включваш компютъра и... Всичко започва отначало.
Планините спират да съществуват, облаците във формата на зайци са вече само следи от самолети, а пеперудата, която те е хипнотизирала с цветовете си цял следобед е молец, който подозираш в съмнително навъртане около шкафа със зимните дрехи. Плановете за утре не включват разходки в гората, поливане на градината или пребоядисване на непотребен стар стол на двора. Утре съществува пералната машина, 34 входящи писма, които трябва да прегледаш и купища хора, които съществуват само тук и сега.
Всъщност света, в който живееш не е този, който живее без теб.
Ето какво ви нося:


* * *

* * *

* * *

* * *

1 коментар:

  1. "Всъщност света, в който живееш не е този, който живее без теб. "
    Колко прекрасно!...

    ОтговорИзтриване