неделя, 16 май 2010 г.

Топлината на началото


Нарисувай миналото по кожата ми. Коремът ми е твоето платно. От всички ласки, които сме открили в себе си, помня само последните. Върни ме назад към първия път, когато опознавахме топлината си с устни, както правят любовниците. Във времето, в което стоим с изправени гърбове и си разменяме дълги погледи. Когато наблюдаваше как косите ми се веят на отворения прозорец, докато караш колата си и ми се усмихваше, когато не те гледам. Когато сутрин първо нещо, което казваше бяха двете ми имена с доволна интонация. Когато да ми купиш сладолед в парка беше задължително, а не събитие, което планираме веднъж годишно. Когато ние определяхме хода на времето, а не то нашия. Нарисувай се по кожата ми, за да си припомня дори за минута, каква беше топлината на началото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар