вторник, 18 май 2010 г.

... и накрая един руснак ме убива.


Щях да ходя до затвора днес, ама не стана. Не се и наспах, не ме закачайте!
Това торнадо в Сърбия, което мина преди няколко дни ми разказа играта. Правих интервю със синоптика Емил Чолаков, който ми обясни (и то в ефир), че няма страшно. По тези ширини торнадо не минава, нито смерчове, нито ще имаме кофти лято, а времето ще си е екстра и половина. :) "На мъж вяра да нямаш" ми каза онзи ден гинеколожката ми, настоявайки да пия някакви хапчета, които отказах. Ще ги раждам, ако се наложи!Аааа... Но мисълта ми е друга.
Сънувам аз, че приближава чукаси торнадото и аз съм с близки хора от всякакъв вид в една къща, в която сме заковали прозорците. Обаче навън е пълно с кучета и котки, които аз държа да спася, като ги вкарам в къщата. Обаче животинчетата в паника, влизат, излизат през вратата едно през друго и не мога да ги набутам всичките вътре. В крайна сметка успявам. Какво виждам обаче - хората, с които уж се крием си седят необезпокоявани по легла, столове, по пода и си лафят. Някаква забава тече. Казвам им, че е време да се мушнем под леглата за по-безопасно, защото торнадото вече се вижда през прозореца (който е закован, не знам как точно се вижда) :)))
И както напоследък се случва в моите сънища накрая се появява един руснак и ме убива.
Край :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар