четвъртък, 10 януари 2013 г.

Как хубаво говорим


Не съм била със всекиго почтена.
Не съм го смятала за нужно.
Не е било необходимо да съм вярна,
не знаех как да бъда тъжна,
освен когато пиша.
Тогава ставам най-човешка
и всякаквите там причини
да бъда друга, са ми смешка.
И ето, пак ще се лекуваме
със думи, не със хапчета.
Как хубаво говорим,
докато не се превърнем в гробчета.



5 коментара:

  1. Тру,тру г-це Тургенева...така де Турийска,най-истински сме когато застанем пред белия лист.Щото не може да ни съди.Винаги разбира.Не те прекъсва,не досажда и не мрънка.Тихичко изслушва това което ти тежи,а след това безмълвно го отнася със себе си нанякъде.Белия лист е пич!
    п.с.Малко последния ред ми се струва някак си претупан обаче ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. не е. там е цялата история, която разказвам. писано е след погребение.

      Изтриване
  2. Визирах специално употребата на думата "гробчета".Не истинността на творбата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Знаеш ли колко малък изглежда човек в урна?

      Изтриване
  3. Няма как голям човек да изглежда малък. Каквото и да става.лично мнение..

    ОтговорИзтриване