събота, 27 април 2013 г.

Безусловна любов


Батериите падат - следствие на активния живот. Едно от основните правила, с което отказвам да се съобразявам.
Често се опитвам да предложа една гледна точка относно обичането, която е твърде абстрактна за това време на човечеството. Въпреки това, силно вярвам в нея и смятам, че Пътят е един, в разрез със схващането, че ние сме "много".
Невидимата нишка, с която сме свързани съм обсъждала с доста хора. Едни смятат, че ако вървиш по улицата и между вас има стълб, трябва да минете заедно от едната му страна, за да не се скъса нишката. Други вярват, че е невъзможно да живееш с безброй преплетени нишки, защото става мазало, възли, примки, бесилки, късат се, дърпат те, водят те като с каишка, увиват те като кълбо и няма разплитане. Двама по двама сме свързани, казват те. Когато съдбите ни се преплитат, нишките правят същото. Не, че не е имало моменти, в които ми се е искало да отрежа всички нишки и да се видя отстрани, такава една несвързана с никого. Няма как. Веднъж открити, невидимите нишки остават.
Проблемът идва, когато по тях, подобно на далекопроводи, доставяш ток на другата страна. Генераторът ти е един, но разпределението е непостоянна величина. Веднъж имаш да дадеш много, друг път минимум, за да продължи да работи системата. Консумацията обаче, расте. Когато даваш изобилие, потребителят свиква бързо с него. Когато не можеш да покриеш така поставения трафик, потребителят се пита "Какво не е наред?". Напъваш още малко, вливаш още, намираш скрити запаси в себе си, в места от душата си, които не си подозирал, че имат чекмеджета. Не е лесна работа да обичаш.
Да обичаш един човек е предизвикателство. Да обичаш двама е адски сложно. Да обичаш всички, казват е невъзможно.
Не е.
Правилното разпределение на енергията, която можеш да даваш е ключът към щастието. Често в интервюта ме питат "Как успяваш да се занимваш с толкова много неща? Водиш предаване по радиото, пишеш, пееш, организираш събития, имаш записи, репетиции, срещи, четене, мейли..." Отговарям точно така. За всичко използвам една и съща енергия, за мен няма разлика, нито причина да ги разделям на елементи. Странно звучи, нали?
Странно звучи да обичаш да правиш много неща, да обичаш двама, трима, пет, двайсет човека! Да казваш "Обичам те" по телефона на баба си, после да си целунеш гаджето със същите думи, да гушнеш детето на приятел и да му го кажеш и на него, странно ли е?
Отказвам да се съобразявам с изтощението, което лепваме на любовта като последица. Отказвам да нямам батерия, нито в сърцето си, нито в лаптопа или телефона.
Отказвам да не съм подготвена да извадя тайни резерви от чантата си.
В една дамска чанта, можеш да събереш целия свят.
В моята има и DURACELL Travel Charger. Когато нямам повече сили да се свържа, използвам него, докато не стигна до най-близкото зарядно. Това странно ли е? Не. Това е бъдещето.
Бъдещето е Пътят към осъзнаването на неизчерпаемия източник на енергия. Единствената видима нишка, която свързва всички ни.
Ще ми се повече хора да се научат да виждат, че енергията за безусловната любов е силата зад Творението.

1 коментар:

  1. Има резон в думите ти.Но защо са ти зарядни?Нима връзката не е двупосочна?В много случаи заряда се връща многократно.Минал през десетки трансформатори и честотни усилватели.Киловати напрежение,които електризират и карат всяка фибра от тялото ти да вибрира като струните на гигантска китара.Енергията се струпва,там някъде,в огромния кондензатор,наречен сърце и ако се заслущащ,може да чуеш кроткото,тихо жужене.Имаш чувството,че няма да издържиш и ще експлоадираш от цялата,тази енергия.Молиш се за още повече портебители,на които да раздадеш милионите електрони.И точно тогава,като по поръчка,отнякъде се появява човека,който има нужда от дефибрилатор,защото сърцето му е спряло."Пазете се.Зареди 200!".Кондензатора се разрежда и виждаш как сърцето се събужда.300,500,1000 волта ток.Ударите един след друг зареждат това смачкано и изсъхнало сърце.Камерите се разширяват,аортите се изпълват с кръв.Сивия цвят изчезва и бива заменен от пурпурен.А ти си облекчен до степен такава,че ти се иска да заплачеш.От радост,че си разредил акумулатора в гърдите си и си помогнал на още едно сърце да бие.

    ОтговорИзтриване