сряда, 20 юли 2011 г.

Оу?



- Спасяването на връзки е неспасяема работа. - Заяви небрежно Лили, ей така все едно казваше "Вчера си купих нови дънки". Не е събитие, защото има поне пет чифта, но е и любопитен факт, който заслужава поне едно "Оу" от някого. Както, когато някой отбележи "В магазина има нов сорт ягоди". "Ягоди, оу? Нов сорт, ОУ?" Да, "Оу" в стил "Не ми пука" е разпространена любезност, приемлива и за двете страни.
- Оу? - Отвърнах аз, понеже от опит знаех, че всеки който е във връзка и твърди подобно нещо, сам не вярва на безнадеждността си или просто се задоволява от цикличността на драмата си. Драмата задоволява много хора. Истинското спасяване на връзки обаче, твърде малко.
Като Лили. Всеки вторник тя ходи на езда. Облича си специалните дрехи, тръгва в определения час, паркира на конкретно място и разменя същото "Оу" със същите хора, които всеки път среща там. Нарича ездата "моето разнообразие". Смята, че с нея спасява връзката си. Една връзка, в която ѝ е скучно и еднообразно. Спасява я създавайки си една потенциално скучна и еднообразна среда, лишена от динамичност и неочаквани ситуации. Бяга от комата към следвщата кома. Защото е толкова хубаво да не можеш да помръднеш и всички да са длъжни да ти дават внимание. И е толкова страшно да нямаш нищо за казване, което да води до "Оу".

Няма коментари:

Публикуване на коментар