неделя, 24 януари 2010 г.

Сутрешни мисли



Секс-рубрики. Понякога ми става смешно как пиша такива неща, а мечтая да завърша детската си книга. Едно забавно противоречие. Написала съм почти 1/3 от историята и ще е тъпо да не я завърша. Искам да мога да довеждам нещата докрай. Преди си имах 2 оправдания – Недялко Йорданов веднъж ми каза „Истинските поети не могат да пишат книги, защото са прекалено нетърпеливи. Затова пишат поезия, защото е кратка.” И второто, че още не съм натрупала достатъчно опит, за да мога да създам стойностно произведение като роман, пиеса или нещо толкова сложно. Сега обаче си мисля, че на моята възраст много творци са били най-активни и са създавали своите големи творби, които времето ще помни завинаги. Освен това самият Недялко издаде купища книги а не смятам, че това го дискредитира като поет. Очевидно е достатъчно търпелив, за да може самият той да пише дълги произведения. Така, че вече нямам оправдание. Време е да се захващам. То е като спирането на цигарите. Когато започнах да ги спирам изобщо не исках да го правя. Но в книгата, която четях, за да спра цигарите, авторът пишеше „Пушете през цялото време, докато четете тази книга”. Стори ми се много странно, но разбирам какво е искал да постигне. Той буквално настани в мен един срам от глупостта, която ме кара да се тровя. Без да пише за болести, без да показва страховити снимки. Накара ме да се срамувам от малоумието си. Описа едно малко чудовище, което расте в мен със всяка следваща цигара, което аз храня от години. Единственият начин да го накарам да изчезне беше да го уморя от глад, като не му давам цигарения дим. Страхотна психологическа метафора, толкова въздействаща, че я помня с години. Сега от време на време от същото малоумие паля по някоя друга цигара, когато съм на парти и има пушач наблизо. После страшно ме е яд, но и не съм зависима от цигарите. Надявам се никога повече да не съм зависима от тях. Човек е способен да пропилява и влошава живота си с огромно удоволствие. Аз също го правя, несъмнено. Смятам, че това е непоправима човешка черта, върху която всеки от нас трябва непрестанно да работи. Тя е майка на себеомраза, войни, алчност, завист и какви ли още не гадости. Удивително е как сме оцелели досега! Което ми напомня за нещо друго. Разрушението. Природата е най-потърпевша от нашата непоправимост. Изгледах 7-8 филма, ако не и повече за глобалното затопляне, за момента, в който петролът ще се изчерпа, за пренасалението, апокалипсиса... И въпреки това разпространяващо се познание, нищо не се променя. Това е като някаква глобална депресия, жадуваща края на безумието. Живеем без да виждаме, без да чуваме, а само консумираме. Все едно наистина няма да има утре. Просто необяснимо. Опасявам се, че на нас наистина не ни пука. Въпросът е, че сме убедени, че краят така или иначе е незибежен – индивидуално за всеки от нас и глобално за всички. Това наше убеждение ни подтиква към апатия. Консумираме колкото се може повече, безскрупулно игнорираме по-бедните и нещастните от нас, защото ние просто нямаме време да поправим света. Имаме време само колкото да го изживеем с максимална наслада. Насладата като продукт на материалното. По-бързи коли, по-големи къщи, повече пари, за повече опиати... Вместо просто да искаме да имаме възможност да обикаляме света, да се насладим на неговата красота, да имаме дом, в който да се прибираме и любов, която да ни прави щастливи, хора, които да бъдат нашият двигател. Защо това да звучи наивно? Защо човек трябва да крие и дори да се срамува от своите убеждения, ако те са такива на пацифист и идеалист? Знам, че не мога да поправя света, защото и аз самата съм жертва на всичките тези негативни аспекти, които ме възмущават. Това, което мога да направя обаче е да се опитам да бъда по-добър и по-щастлив човек. Щастливият човек може да направи хората около себе си също с една идея малко по-щастливи. Мрънкача предизвиква досада, отегчение и в крайна сметка неприазън. Казвам „не” на драмата в моя живот. Искам да живея пълноценно, да бъда здрава, да имам хора, които да обичам и които да ме обичат и да бъда полезна на някого. От къде почнах, къде отидох! :))))

Няма коментари:

Публикуване на коментар