сряда, 20 януари 2010 г.

В градинката под мазето



Усилвам докрай мр3-ката си днес на един трак озаглавен "Here I am". Едно демо за една песен, за един живот, за една Вселена... Толкова е дълбока в мен, че почти съм убедена - в този кладенец има не само вода. Покоя, който изпитвам докато я слушам е даже малко страшен. Изпитвала съм го само, докато съм там долу в Градинката под мазето. Ще обясня. Преди няколко години ме беше хванала една депресийка симпатична, та реших да пробвам някакъв щур метод за отцепване. На принципа на медитацията си представяш, че слизаш в едно мазе. Броиш стъпалата от 10 до 1 и вече си долу. Там има всички вещи и изобщо всякакви неща, които те карат да се чувстваш добре. Правиш там каквото правиш, вече не си спомням какво беше точно обяснението. Аз си го поразвих и си сложих една врата долу. Мазето си беше само предверие. Навън, зад моята врата имаше голяма зелена поляна, огромна- докъдето ти стига погледа. Три пилона, високи до небето, но без знамена. И страхотно синьо небе. На хоризонта няколко балона от онези, с които летиш във въздуха. С кош и топъл въздух. В различни цветове. Говорех си с някого там, просто глас, чиста лудост :) Факт е обаче, че започнах да намирам покой в себе си и всичко това, което ме беше депресирало започна да губи смисъл малко по малко. Само аз. Едно малко момиченце в страната на Чудесата. Перфектното място, зад очите ми, когато ги затворя. Такъв покой изпитвам сега с тази песен. Нямам търпение да ви я дам. И Боби няма. Мисля, че това е щастие.

2 коментара:

  1. Ахааа...Тоест тази песен донякъде показва как изглежда твоя свят:)
    Значи определено харесвам този свят, неговата създателка също, доколкото разбира се тя ме е пуснала да го разгледам:)
    Чакам завършената песен!

    ОтговорИзтриване
  2. Супер яко е това парче..:) Боби го заслужава.Мисля,че ти също...(нищо, че не се познаваме...:))

    ОтговорИзтриване