вторник, 12 януари 2010 г.

Life should be stereo




Сега ще кажете, че ме е блъснал челно артистизма, но няма такова нещо.Чувствам се сита духовно, без да съм се отдала на плътското. Казват, че първо трябва да нахраниш тялото, за да започнеш да засищаш и духа. Но казват и много големи тъпотии, така че на кой му пука какво казал някой си преди цели векове на други хора, които нищо не са разбрали и без това... Съвсем не ми дреме за цензурата и скачам върху останките на добрия тон като върху трупа на малко кученце. Смея се и се заливам от удоволствие от собствената си жестокост към приличното. Неприлично ужасно ме боли главата в момента от всичко, което си причиних тази вечер. Виното всъщност не беше много, само една цигара, но хиперактивното ми поведение вследствие на космическото вдъхновение, което ме зашеметява непрекъснато тези дни е причина за такъв мощен отбой от центъра ми на гравитация, че имам чувството, че това изречение не може да бъде по-дълго... Сложното изразяване също ми е новост. От къде ли се взе?!
В смисъл... Яко ми е. Ама много. Без допълнителни субстанции пак ми е яко.Някакво пъзелче се нареди и започнах годината с музика. Било е толкова просто. Толкова близо. Толкова правилния момент. Толкова... такова, каквото трябва да бъде. И нищо назад няма значение вече. Може би заради това не пазя никакви снимки. Всичко дотук е само въжена стълба и минерална вода. Искам да пусна плитките и да си накисна главата в леген с лед. После да сънувам мухите, които са ми влезли в главата, ама такива каквито са, а не такива каквито мога да си позволя да мисля, че са. Ей това е най-хубавото на сънищата - можеш да докосваш както си искаш.

1 коментар: