събота, 23 януари 2010 г.

On an Island



"Музиката е ваше интимно преживяване, ваша мисъл, ваша мъдрост. Ако не я живеете, няма да излезе от тръбата ви" Чарли Паркър

С тази мисъл седя и слушам албума "On an Island" на Дейвид Гилмор и чувам птиците, които летят в него, студения бряг на Северно море, усещам топлия дъх на целувката на температура минус 10 под нулата. Толкова топлина на това студено място. Гръмотевиците, които вещаят буря, но аз съм вътре пред камината. През прозореца лунната светлина залюлява празната люлка на двора. Вестникът е от преди месец, а свещите догарят зад чашата с вино. Малко самотно, малко носталгично, зимно. Приказката, която Гилмор разказва е за пламъка, който пазим в себе си, въпреки самотата, безвъзвратно отминалите моменти и ръждата по празните люлки. Китарата му не се чувства бездетна, а само по-мъдра. Дали някой я чува как разказва за всички отминали зими по празните улици към пристанището? Последно може би, тъмно синьо и до болка познато с аромата на сол и фара в далечината. Посреща и изпраща приливите и отливите десетилетия наред. Кара ме да се чувствам толкова възрастна с времето, което ми натрапва и ми натиска в гърдите като тежка обувка. Поемам дълбоко въздух и Гилмор ме отнася в правилната посока, с един шамар ми заявява " Когато си най-долу си такъв какъвто всъщност си". Падението било лековито. Как пише такива песни и защо не ми е баща? Умирам си да му отмъкна гените! Гррр

Няма коментари:

Публикуване на коментар