понеделник, 18 януари 2010 г.

Два камъка и чаша вода



Всеки ден е нещо малко. Като сиянието на луната рано сутрин. Мъгливото очертание на Давинчи, отзвучава от нейната светлина като ефекта на Доплер и целува листенцата, които са се объркали да поникнат през януари. Не навреме, не на място. Както мога да те поискам, но не искам да те искам, защото искам да искам само себе си сега. И нея. И него. И тях. И сме много на това дърво, а листенцата му са ей сега от вчера. Всеки ден е нещо малко. Всяка дата няколко реда тук с голяма цел, с предварителен замисъл, от който не бива да се влияя. Дали чете някой, дали ще чете после, дали друг ще спре да чете. Плета думи, разплитам ги трудно, понякога никога и се чудя защо съм ги казала или написала... Всеки ден е нещо адски малко... Имам да излея една музика, една интересна музика, която беше хванала прах от килера, в който я държа с години. Беше ми заседнала на гърлото, обаче сега идва, зелено-синя, от гърлото и от сърцето едновременно. Стиска, стиска но ще се откъсне и ще полети между дърветата с рано поникналите листенца, които ще измръзнат, уви. Ще угаснат като всичко друго, което се появява преди времето си. Затова мразя да ми превъртат филма, да ми четат края на книгата, да разглеждат вестника в ретроспекция и да ми разказват песни, да срещам хора, които са за по-късно. От тъпо, по-тъпо. Ако имаше стълби, които водят към мен, нямаше да вземеш асансьора, за да почувствам всяка поука от всяко мое стъпало. Как да се позная, ако не се виждам в очите ти? Как да те познавам, ако те няма в мечтите ми? Ти си тук, а мен ме няма. Борим се със и за себе си, от себе си се борим. Говоря ти, но всъщност от мен говори Доплер, закъсняла информация, която чуваш изкривено и не ти звучи добре. Пиша на теб, но си пиша на себе си. После ще ме питаш защо пуша цигари. Дори и аз не знам. Мразя ги всичките дето съм ги изпушила... Понеделник. Два камъка и чаша вода. Вторник. Всичко, което виждам в теб е ново. Сряда. Прости правила. Четвъртък. Червени лампи. Петък. Как се държи лъжица. Всеки ден е нещо малко. Всеки ден си има заглавие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар