понеделник, 10 януари 2011 г.

Mразя всички снимки, на които те няма


Сякаш съм още дете и не стигам педалите на колелото,
за да го подкарам и да се махна от децата,
които ме замерят с ябълки. Това е чувството.
Като да не можеш да заспиш, защото ъглите на стаята
се разтичат в сенките,
докато всмукват всичките ти мебели. Това е.

Докато не те видя пак,
ще мразя всички снимки, на които те няма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар