Дуенде

Винарките ни капят, уморени от летенето на сухо.
Глухи, падат като птици над Италия.
Полюсите ни, обърнати са вече-
"Ти на север, аз на юг" и прочие...
Заключени със скоби, не потеглят колелетата.
А мислехме, че искаме от себе си да литнем.
Сега от върховете си ще слезем, за посоката да питаме.
Да скитаме...

Ще се прозявам в контрабасен унес,
докато захлупваш погледа си върху мен.
Не сме се карали, но сме мълчали твърде дълго,
за да почнем да говорим или пък да спрем.
А може би сме свикнали да бъдем уморени.
Което и да е, е ексклузивно.
Като дуенде по поръчка - с цвят, размери и обем.