неделя, 9 януари 2011 г.

Втори ден


Венеция ми е детски спомен. Едно малко мостче беше прегърнало картините на някакъв белобрад художник. Той изглеждаше мръсен и щастлив, все едно цял ден си е играл в локвите с мен. Ако го видиш си купи картина. Дай му пари за чай, навън е студено - дори и във Венеция. Във Венеция не се пуши.
Пуша сама на маса с още трима души. Не мога да се наситя на никотина. Може би се надявам да притъпи сетивата ми, така че да спра да усещам всичко толкова ярко. Истината е, че просто ми напомня за теб. Затова пуша. Някой да изгаси лампите...

Няма коментари:

Публикуване на коментар