неделя, 30 януари 2011 г.

terra incognita


Независимо от формата на нашето израстване, съществува една друга промяна- по-бавна и по-неуловима, която се натрупва ден след ден, независимо дали я разбираме или не. Ако избършем огледалото, ще видим единствено, че си оставаме terra incognita. Една сутрин просто вече мразим кафяво и кактуси. И с колкото и захар, алкохол, никотин и секс да се затрупаме, нищо няма да е способно отново да ни накара да заобичаме кафявото си палто. Центърът, който постоянно ни липсва е съвършено познат на нашето подсъзнание. Трябва само да се научим да слушаме. И тогава! ТОГАВА :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар