петък, 24 септември 2010 г.

НЕ ЧЕТЕТЕ


Това беше най-странния съвет, който получих. "Ако чувстваш застой в живота или творчеството си, спри да четеш!" Думите са транквиланти, мазна храна. Ако прекалиш с количеството ти става тежко, неподвижно, губиш настроение. И има много логика в това. Защото има една вътрешна тишина, чиито глас умеем да заглушаваме с излишество. Филми, музика, книги, разговори с приятели... А когато започнем да го правим, значи там на тихото сме оставили нещо, което се опитваме да затрупаме, за да не чуем. По себе си съдя. Когато нещо ме мъчи, инстинктивната ми първа реакция е да го игнорирам. А това става най-лесно, ако занимавам ума си с нещо друго. Само, че така не се решават проблемите, а само се отлагат и се трупат на стилажа в мазето. За мазето ще си говорим в новосъздадения ми блог http://yourfountain.blogspot.com/ . Обаче, нека да е разговор. Истински.
Вътрешната тишина, когато носи спокойствие и удоволствие, е мир.
Аз само това искам.

2 коментара:

  1. Ако си направиш още един блог ще им забравиш имената на 'сичките

    ОтговорИзтриване
  2. Мн интересна тема Гери ;)
    Замислих се, че някои излишества никога не преминават в графата излишни..не са и резултат от алчност обаче.Някак си са хем точните и по мярка и въпреки това никога не ни стигат.А други ни стават излишни още преди да сме ги разопаковали.И бам в мазето.И се зачудих защо ли така става.Не че ще го измисля.

    ОтговорИзтриване