неделя, 12 септември 2010 г.

Кули от карти



-Научих някои неща за влюбването.
–Какви?
-It's all in the head и в слабините. Влюбвам се в хора, които са кули от карти. Хора, които след месец-два ще издухам. И това е, защото сме срещнали някого, преди да разберем за своите супер-способности. Хора, които са се настанили удобно в сърцата ни.
-Но, тогава защо изобщо се влюбваме? За да тестваме "супер-способностите си" ли? Какво още имаме да доказваме на себе си?
-Няма как, защото е толкова хубаво... Когато сме влюбени се чувстваме свободни.
–Прекрасна заблуда.
-Да, заблуда. Не знам кога ще ни мине...
-Мисля ,че най-големия пристъп предстои...
-Знаеш ли кое е странното? Че все едно правя всички тези неща, за да не пропусна нещо от живота... А може би всъщност го правим, защото искаме всички да ни харесват.
–Ще ти кажа защо не си права. Първо, защото ние сме силни характери. Въпреки, че ти се струва, че другите те оформят, не е така. Както ти, така и аз от малки знаем посоката си. Никой не може да ни контролира не защото сме нестабилни, а точно обратното. Второ, ние си дължим нещо. И то е да не си помислим един ден "Ех, представях си, че животът ми ще е различен". Това е мисълта, която не ни слага халки на пръстите.
-Харесва ми да мисля така...
-И въпреки тази мисъл, аз обичам.
-И аз те обичам!

2 коментара: