неделя, 26 декември 2010 г.

"Изтъпях по миглите ти"



Решавам, че те обичам. Но, знам че ще се намери някой, който да ти каже, че не е вярно. Защото аз пиша, а ти си ми платно, по което прожектирам история. Най-вероятно измислена. Лентата е със заглавие "Изтъпях по миглите ти". Навсякъде сега е Рахманинов. Това, което усещам имитира поезията на Елин. И съм му бясна, че така добре го е казал, че така добре го е чувствал... Защото от страстта по миглите й ми прилошава.
-Ами, моите мигли?! Кога някой ще изтъпее по тях?!
...И после се сещам, че нищо не искам от теб :) Миглите ми го искат. Това, което аз искам, изобщо не съществува. Защото като всички, съм твърде заета с желанията на миглите си. А моите са черна дупка в Колайдера. Поглъщат целия свят. И искат още. Винаги.

1 коментар: