вторник, 7 септември 2010 г.

Ябълките




Духовете в мен питат за имената си. Да ги кръщавам ли или да си ги спомня? Малко пъзелче от фантазьорския замисъл все още липсва, за да разбера защо се чувствам магическа и аз ли го чувствам, или е нещо, което ти си ми казал. Знам само, че каквито и думи да хвърлиш към мен, те се връщат многократно, превръщат се в поезия и никога не успявам да си обясня как точно работи този процес. Нещо ме дърпа във въздуха и всеки момент ще се вдигна. Сякаш винаги съм го знаела, сякаш винаги съм го чакала и именно за това не съм пуснала корени в тази почва тук. Kакво ще отгледа тя? Повтарящи се овошки, които всички вече са вкусвали и чиито вкус отдавна е омръзнал на тези, които ги отглеждат. Колко килограма ябълки можеш да изядеш за една година? Аз лично не бих могла да изям и два. Рецепторите ми са твърде чувствителни, за да ги мъча с еднообразна храна. Наречи го егоизъм, но смятам, че това е единствения начин да се проявя в истинския си образ. Нали това съм аз все пак, а не нещо, което ти си ми казал. Макар, че каквото и да ми кажеш, ще приема, освен че вече не ме обичаш. Защото тогава ще си ме излъгал.

1 коментар: