Трябваше ми да отида на 140 км от София, за да осъзная какво е състоянието в мен. Пловдив, 7 приятелки, алкохол, партита, хубав хотел... Отдавна не се бях чувствала толкова празна от думи. Градът е с друга вибрация. А може и да е била жегата, не знам, твърде е субективно.
Знам ,че ще ме изядете с парцалите, но все пак ще си кажа личното мнение... Пловдив успива. Разлива по теб горещите плочки на главната си улица и те сваля с няколко стъпала надолу. Потокът му е кротък и застоял. Искаш да се изкъпеш в него, но не е достатъчно дълбоко. Дадох си сметка, че всички пловдивчани, които познавам, са супер готини, свежи и креативни хора и... живеят в София. Младите хора там, които пълнеха заведенията в петък и събота вечер, имаха коренно различно излъчване.
Не снобарея, защото аз отдавна съм си признала, че на село ми е най-добре и си умирам да седя в градината с краставици при баба и дядо. Освен това самата аз съм родена в Казанлък - един адски скучен град! Далеч съм от мисълта, че София е върха, предвид постоянния страх, че някое бездомно куче ще ми се метне или невъзможността да се разхождам спокойно нощем в квартала, в който живея, смогът, задръстванията, антените на мобилните оператори... Но някак си ми се ще Пловдив на Крикор Азарян, Асен Кисимов, Цветана Манева, Александър Секулов и така нататък, да не хвърля салфетки под ритъма на някоя бясна чалгия и отдавна да е преодолял Аce Of Base. Искам този културен център на България да има активен нощен живот и то разнообразен такъв. Да предлага заведения, където можеш да послушаш джаз или Bonobo, Thievery, Massive... Tакива, в които има нормална жива музика, климатик и чисти тоалетни. И то, най-вече защото искам да мога да бягам от София, която ми омръзва да втръсване, без да се налага да ходя до летището. Искам да не се чувствам в капан, за който дори не мога да говоря с истинските си чувства, защото все още има някакво разделение София-провинцията. Защото все още "провинция" е мръсна дума, а софиянци са "надути снобари".
Искам България, която е европейска държава, колкото и да отричаме и да се правим на азиатци, да има пет НДК-та в столицата си, а не шест мола. Искам да има пловдивски банди, които да се развиват на местно ниво и да предлагат различна гледна точка с музиката си. Искам да ги открия, когато отида там, а не да ми препоръчват "най-вървежните" - "Ликьор" (където не пускали чалга уж) или "No Sence", където диджеят е спрял да слуша музика през 96-та. Искам София да има такова лятно кино, каквото има Пловдив. Искам, когато кажа, че нощния живот в един град ми харесва повече в сравнение с друг, да бъда разбрана точно според думите ми, а не да отварям спор, в който се сравняват градовете на България по геополитически, културологични и алабалатралалистични показатели. "Нямате свестни клубове", значи НЯМАТЕ СВЕСТНИ КЛУБОВЕ и нищо повече.
Харесах Пловдив, но не успях да се изкъпя в реката му.
А може би търся нещо, което го няма изобщо на територията на България. Знам ли... Може би е защото не съм живяла достатъчно, но все още наивно вярвам, че ако човек не се противопоставя на посредствеността, тя неизбежно става негова реалност, независимо в кой град живее. Факт е, че в София посредствеността е най-голяма, защото тук живеят най-много хора. Но, исках да се влюбя в пловдивските улички, в цветните му хора и горещи вечери. Исках, мамка му, така както гледам всеки филм с очакването да ми хареса и изслушвам всяка нова за ушите ми мелодия със същата надежда. Аз съм добронамерен зрител и перфектен консуматор, кълна се!
И така разбрах какво е състоянието в мен. Разглезена съм. Свикнах да бъда забавлявана. Това ми харесва и го търся където и да отида. Сигурно затова обичам Бургас, защото никога не ми е било скучно там. Винаги попадам на фестивала или на друго събитие, което ми е любопитно. Сигурно, затова ми е приятно в малка Каварна, защото там винаги изживявам нови неща, които са в такъв контраст с мен самата, че ги правят много по-паметни и вълнуващи, отколкото всъщност са. А Пловдив ще се опитам да запомня с първото Дайкири, което изпих, първото си посещение на лятно кино и хубавия филм, който гледахме; първия път, в който обух потури и осъзнах колко много съм изпускала досега, както и с разнородната, но много симпатична женска компания, в която бях. Благодаря ви, момичета и помнете - ХА-ХА-ХА! ХА-ХА-ХА-ХА-ХА! И следващият път отиваме на културен туризъм там, а не на нощен живот!
.jpg)
