Съществуват няколко нива на общуване между хората - физическо, интелектуално и духовно. Първото е на най-ниското стъпало с най-много възможни комбинации и хора, които отговарят на търсенията ти. Второто е с по-стеснен кръг от възможни комбинации, но все пак с добър процент успеваемост. Духовното обаче е нещо твърде специфично. То не подлежи на разума и логиката, а е въпрос на сетива и усещания. Не става дума за религия или такива подобни врели-некипели, а за потъване. За изгубване в другия без логическо обяснение или разумна причина. Вероятно е сходно до дефиницията за любовта. Макар че любовта е смесица от въпросните нива на общуване. Ако се свържеш на третото ниво, то е свързване и отвъд видимото. А там е единственото смислено общуване, защото може да се похвали с непреходност.
1. От устните ти капе по мен желание, което не можеш да скриеш от зачервената ми кожа. С теб сме сглобки на пъзел, който се подрежда с очи и пръсти.
2.Състезанието започва с гръм. Конете препускат по пистата. Моят кон ще догони твоя, но мога да го оставя да победи, за да празнуваме и двамата след финала. Ти с трофея, а аз с теб.
3.През тънкия филтър, светлината облива в златисти нюанси лицето ти. Сещам се за бреговете отвъд населените плажове. Приличаш на мига тишина преди първия тътен, с който изгрява Слънцето.
Това е разликата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар