* * *

сгъвам себе си във думите.
какво да чувствам,
как да се напивам,
когато ти си най-големият ми страх?
водата.
вдигаш си вълните заплашително
и ей сега ще ме полееш и ще ме измиеш...
какво ти праввя, питаш ме,
наистина ли не разбираш?

търся нещо чуждо в теб,
което знам къде е.
превселяващо се милиарди пъти
след множество реинкарнации владее ме...
все още.
от мисълта, че ме спасяваш
спира да ми прилошава от вълните.

по гипсът на сърцето ми
изписваш бавно заклинания
настоявам, че аз съм ти магьосницата,
но не съм.
не съм вълшебна, даже не магическа-
съвсем обикновена
жена като момичетата