![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgsns_Vni6he0SBg1aMVCHhtZbM3v_RUMUl8ydePyMycG6vx-KshTybaBnZJZVTQYZr_IY9euHcfpUD0vd-T1bVDMogD91Vbhcp0QCoQerRWlJZT6WJlcoCSOk1m20HY0PsTg5ag0tjrA7G/s400/work.3616486.2.flat,550x550,075,f.the-lonely-traveller.jpg)
Всичко дотук е камъни по склон, които отказват да паднат на пясъка. Чакат някой да им метне мрежа и да им постави табелка "Свлачище".
Всичко дотук е вили на брега на море, на което му липсват дърветата, от които са направени покривите им.
Всичко дотук е преразказ по памет, на несъществуващи спомени, дошли за забавление, а не за преклонение, както е написано.
Всичко дотук е дигитално обяснение в любов на несрещнати устни.
Всичко дотук е позволено минаване по забранени улици, чиито знаци са прекалено изпържени от слънцето, за да мислят.
Всичко дотук е основание за промяна, която не се "чака", а се "прави".
Всичко дотук е резервен план.
Няма коментари:
Публикуване на коментар