* * *

Те са жестоки, защото обичат само загадките зад очите. Решенията им използват, за да дефинират себе си. Не функционират. Жестоки са, защото притчите за тях им позволяват. Свободни са да бъдат пленници на вечния си глад. Когато падне мракът пред душите им, се връщат пак по същата спирала. И отново будят искрите си във всички, които после нежно убиват. Убийците са майки на вселенски кладенци, в които плуват риби. А риболовците заменят мрака си с въдици.

-...и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.
-Говориш ли? От болката ти, косите ми стават все по-златни, а очите ми потъват по-дълбоки. Ако заплача, ще те удавя.
-Човек...умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.
-Нищо не се губи, просто се мести на друго място. Нали, затова съм дошла. Хайде. Затвори очи.