Ядосан текст в блога

Ядосана съм, защото когато те погледна, ти не гледаш към мен. Защото, когато те питам как си ми отговаряш с "добре". Ядосана съм, защото вече не купувам ароматни свещи, а последната прашаса изнесена на терасата преди месеци и я изхвърлих. Ядосана. Ядосана съм, че не ми викаш и не ми се ядосваш. Че не стоим в колата ти да си говорим с часове за... за какво си говорихме тогава? Ядосана съм ти, че те обичам, че не мога без теб точно в тази минута. И че точно в тази минута не си тук. Ядосана съм, че всеки, който прочете това, ще знае за какво говоря, че всички сме се чувствали така и преди. Ядосана съм, че няма универсално решение, че няма универсален план за измъкване оттук. От теб. От мен. От тези еднакви състояния, които подчиняват човечеството и го правят еднакво несъвършено, еднакво незадоволено, еднакво скучно и лишено от въображение... Ядосана съм, че можем да правим един и същи секс цял живот, да се подчиним на еднаквите стъпки на танца и да ги следваме винаги с голяма прецизност, да получаваме еднакви оргазми, по един и същи начин, да ни е хубаво по един и същи начин, но някак си... Има толкова много други неща, които можем да правим през това време. Например да ядем домати. Ядосана съм, защото после ставаме на възраст, на която спира да ни се прави секс, интереса от другия пол пресъхва и се чудим защо сме ги яли тия домати цял живот! Но не съм ядосана заради секса, а заради несподеленото въображение.