четвъртък, 29 юли 2010 г.

Сън с Роси Кирилова



Та, значи понеже имам много интересни сънища, ме посъветваха да ги опиша, за да не се губи потока.
Снощи сънувах, че аз и Mokaina сме с приятелки, седнали на една маса във вътрешен двор и се смеем нещо. По едно време някой от компанията казва:
–Абе, снощи Роси Кирилова се удавила!
И ние всички "Да, бе! Как така?!"
-Ами, в съня си.
–Е, как в съня си?
–Ами, мъжа й.
-Аха!- Разбиращо отговаряме всички.(?!)
В същото време едната от близкостоящите сгради тръгва да пада и една стена полита с бясна скорост към нас. Момичетата от масата се разбягват, а аз успявам да спася Мokaina, като я издърпвам за шлифера(!). Казвам й, че сигурно е земетресение и трябва да се отдалечим от сградите. Излизаме на едно площадче с нея и наблюдаваме как сградите наоколо си се рушат, но земята не се тресе. Адски странна история. По едно време някой от минаващите хора казва, че на около километър валял град колкото дини и имало страхотни поражения. Тръгваме да вървим към един широк път и започва леко да вали. В далечината, както пътя си завива нагоре, се стоварват невидими, брутално тежки маси, които огъват асфалта. Едно след друго бам-бам-БАМ от небето! И се събудих.

2 коментара: