![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgipdFjZUGzP9Q9X0-0dFSLCWEMRppUHjUqzr6bF86LZj0Cv-yAQvoKcicS_1nNNZpMUajbh3Dw83gyk1zVjeqtPLY-Vs0Gh8jcSU76KIE7Q1BcO4IBO_FMN_P8ArM3AbU_5BU4kb_saiwp/s400/1041307-4.jpg)
Тя може. Стига до границата, която не трябва да се пресича и спира на самия й ръб. Леко се навежда напред, за да си представи какво е да полетиш надолу. Визията за този скок я ужасява, но като всичко фатално, едновременно с това я привлича повече отколкото инстинкта й за самосъхранение би допуснал. Тя може. Стои на крачка от ръба и не скача. Знае как да спре желанието си и как да го изгуби напълно. Знае как да го пусне да надникне над ръба, но никога да не скочи. Тя може...
Няма коментари:
Публикуване на коментар