![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi6W6yR8e8Rzq55RgL_nuzoHzSpo16-omd28FfS-mu78Kb52RLe70MASf9d1gOxjGRQq_2c6peZuAQDG0rCzEWpic0M6idL7qQpFwqbYvsUrFOBnRgjJrJY_AVreggDxkq6QclSR6Bn932X/s400/tumblr_kvcqtgdR3W1qzgl6co1_500.png)
Желанията се сбъдват без да знаят, че са желания.
Пропиват се в хартиените ми версии
и търсят някаква солидна почва, на която да стъпят.
Объркали са се.
Плаващите пясъци отнасят бутилките от вино в недрата си.
А Земята - една такава влюбена,
поднася на завоите, опиянена от собствената си мелодия.
Разнася приказки по покривите на поетите
и се чуди кой ги пуска тези звезди, да падат точно навреме.
Кой ги праща тези хора да сядат по пейките
на замечтаните ми паркове?
Грайферите им засядат по пейзажите
с тежко, кално времетраене на смс.
Желанията се сбъдват без да знаят, че са желания.
Всеки иска това, което не може да има.
А ти какво търсиш в мислите ми,
след като много добре знаеш,
че вярвам само в черни дупки?
Няма коментари:
Публикуване на коментар