четвъртък, 29 юли 2010 г.

* * *


Пресъхват устните от пълнолунни намеци. Вплитам се в последици неосъзнати. Надявам се на откази, които не очаквам и спирам пред витрини от желания. И островите са лавини - стичат се по пръстите ми бавно. Представям си те неподминат от думите, които не изричам. Очакваш ли да чуеш, че те обичам? За мен не значат нищо. Оставям отпечатъци по чашите, с които пиеш демоничност. Зад другите слуги на масата, разцъфват следващи надничания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар