![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgPRYef5_rbZI25Ps89_9oR0wiirLcI8hQeSqr5YZQMYl4ENeLBkbZs_nmHLI8JhE900yeHqLhOoh96fwUA-fcrtGUTCZx2NdR-GljEZmYfnCRSrJy6KA-LBvRQLCNPwsQC5LoKq2-nt6iQ/s400/S7308385.jpg)
Лековатата ми рокличка се надсмива над момиченцето,
което не сваляше дънките и ужасните сребърни пръстени,
с които ни беляза грънджа. Откакто Кърт го няма,
света е с една идея по-красив и тъжен. Сега съм розова.
Парфюмът ми е от черешки и зелени ябълки.
Надсмива се на дългото лежане на тревата в парка,
до някое момче с кухарка. Сега момчетата са възрастни на 20.
С ризи, панталони и калкулатори.
А аз съм ретрото на ретрото на ретрото.
Просто искам да бъда безнаказано свободна.