Старата хартия в чекмеджето ми отваря врати в миналото, които отдавна бях посяла в саксии. Не знам защо, но забравих рождените дни, които преди чествах с огромна радост. Всички балони ли са вече пясъчни часовници? Отброяват вредните ми навици и ги залепят за хладилника като магнити. Ето тук си била, ето тук не си. Поглеждам ги преди лягане, знаят, че ми се чете, но вместо това пиша. Знаят, че ми се преживява, но вместо това само планирам. Че неделните сутрини са още петъци, които носят аромата на вторници. А то от цяла вечност е шибан понеделник! Вероятно не съм изложена на достатъчна доза артистизъм. Интелектуални коне препускат по ламаринените ми покриви и мяучат за заблуда. Напива ме усещането за свобода, което рядко е нещо различно от това за умора. Умора от изрезки от вестници в стари чекмеджета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар