Докато ме има в мислите ти

  

Art by Alain Laboile

Докато ме има в мислите ти- тук съм-

разхождам се в кварталните пространства,

междублокови, накацани от птички,

останали със мен във локвите да странстват,

да наблюдават как неправилно пресичат всички

и как прането на съседите със вятъра си сменя танца.

Докато заспиваш с погледа ми пред очите си-

живея - имам си чадър, ключодържател,

в аптеките разменям витамини за парите си,

участвам само в дребни хулиганства-

от страст, от скука или от съмнение,

да пълня крачките до следващото "С тебе"

в очакване на някакво, каквото и да е, нищожно Вдъхновение,

колкото да мина през прогнозата за времето

Докато ме викаш от прозереца с подсвиркване,

аз имам Някъде- да се прибрам или да излизам.

Да ходя в други градове, да чакам на опашки,

да се засмея на шега, която ни най-малко не разбирам.

Да кашлям улиците и настинките на другите,

да спирам припозналите се в лястовици,

да се задъхвам и все повече да подозирам,

че само устните ти ме легитимират. Вярно е.

Докато те има - мен ме има. Толкова е просто и е лесно.

Не мога да си обясня, когато гледам стари снимки,

когато се чета, от времето преди да те обичам,

дали съм вярвала, че цветове били са тези сенки,

които с мили думи съм наричала?

Не помня нищо - само тебе. За другото не ми се пише.

Не ми се пее, нямам време за нищо друго, само за да те обичам.