Озоновата дупка над цветята отсреща забързва времето за Немезида. Денят е година, годината век, а семето, което искам да посея в теб вече е високо десет метра. Филхармонията няма струни. Мелодиите са се обесили на тях, огорчени от диригента. Поуките си търсят по-семпли думи, като "любов" и "щастие". Който търси...пропада в лековатия им капан. Останалите само чакат дупката да застане на мястото си. И повтарят името, което не се изговаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар