![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEig_VgZn7-HiCp2PRhJdmfWG8q-qg5jv7j2z2XU604cTQA2qen0GDfs_-5f5BNUdIgVXtDUCv3r5t5nAuY7WR2XYhzn1hfm5PYDipxsSHhrWLMBF0X7u_a-MsAPEiioW8JqMdDK_hyphenhyphenTmoNF/s400/I_Grant_You_My_Demons_by_sic_purity.jpg)
Озоновата дупка над цветята отсреща забързва времето за Немезида. Денят е година, годината век, а семето, което искам да посея в теб вече е високо десет метра. Филхармонията няма струни. Мелодиите са се обесили на тях, огорчени от диригента. Поуките си търсят по-семпли думи, като "любов" и "щастие". Който търси...пропада в лековатия им капан. Останалите само чакат дупката да застане на мястото си. И повтарят името, което не се изговаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар