Ние сме врати към хората. Чертаем ги в тях и ги отваряме. Прекрачваме прага им и им гостуваме, понякога дори неканени. Пускаме лампите в тъмното и внасяме аромат на цветя. Ние двете с теб го правим непрекъснато, сякаш това е смисълът ни този път. А после си търгваме с присъщата жестокост на създатели, които са се отегчили от творенията си. Напускаме временните си квартири и чертаем нови врати. Какво става след нас, един Господ знае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар