![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgm-3VXMc53mg6lMoqaiYSaUONa3AOhuii2k_kblQV8F4ZzaTbxg2fZt3rSakoqbU0m6U-JPQxA2mmlfG7F3Bx1ozjTyyi0PTIwskhod9xM8xXnUL86qVaOyX0LSS9UFS1GDCn_qawo0yCm/s400/big_201006222317000.DSC_4820+copy.jpg)
Етикети от погълнато удоволствие летят между дъждобраните. Вятърът вдига облаците високо. Стават червени, после сини и зелени, според сезона на осветителните тела. Различна личност вика от мен текстове на едно позабравено детство. Ето я песента за целуване, а сега и тази за скачане. Равновесието е избягало от доста хора. Клатушкат се усмихнато, вперили поглед в екраните. Джеймс иска позитивната ни енергия в прав текст - пляскането с ръце вече не е достатъчно. И не е лесна работа, ако се съди по високото момче пред мен. Ритъмът за някои мъже е като лявото и дясното за повечето жени. Воините от сцената не изгубиха и тази битка. Сгънах платната за утре. Войната продължава. Сега ще си лекувам врата.
Мачкат!
ОтговорИзтриванеВсеки път!
ОтговорИзтриване