В тази свежа юнска сутрин (13:01ч.), аромата на току-що приготвено кафе изтрива паметта ми за снощната вакханалия. Вечерта премина в нощ, нощта в сутрин, сутринта в секс...нищо необичайно за сезона. Но за кафето говорех. Изтрива усещането за снощи, а снощи беше хубаво и трябва да го запомня някак си.
Надявам се, че няма да е от снимките. Тая надежда, че такива няма, но помня двата фотоапарата на масата. Синината на дясното ми рамо ще ми мине, така че няма и да е с нея. С какво да запомня снощи?
"Записвай си като не помниш" - така ми казваха нашите, когато за пореден път се връщах от магазина без нещо, което е трябвало да купя. Та, от тогава така правя - записвам си. Записвам си рождени дни, датите за концертите, на които ще отида, записвам си задачите за деня...А също и когато изплува някой детски спомен (кът са ми) си го записвам, че не се знае ще имам ли нещо да им разкажа иначе на тия моите фючър деца.
Обаче как се записва женската вечер с момичетата в хотел в Бояна, с "частен" концерт, десетки куба либре-та и плуващия в басейн Орлин Павлов... по бельо?! Как се описва сервитьорката, която не можа да ми каже адреса на хотела, нито името му, за да си извикам такси? Руските песни на пианиста, речта на Супер Любо (Бащата), танците на Моника, прическата на Вяра, дупето на Яна (хаха), двата въпроса, на които се смях, но не отговорих, счупената бира, осемте поздрава от сцената за Гери Турийска (била написала нещо), лулата на Борчето, бялото Виктори(бляк), смърт-метъла в таксито към вкъщи... :)
Хубаво беше. Хайде пак!
Няма коментари:
Публикуване на коментар