Разхвърлените мисли окачват дрехите по закачлките. Колкото по-подредено е вътре, толкова по-объркани ставаме. Нещата по техните места не са си на местата, за съответните неща на това място и конкретно за това нещо. Безпорядъкът е пълен, особено, когато говорим за нещо, за което не се говори. Обаче някой трябва нещо да каже, нали... Винаги някой казва нещо и тогава дрехите се откачат от закачалките и се трупат на купчини и се прибират в сакове и се заминава. Така все не са си нещата по местата и все нещо не сме казали докрай и както трябва. Няма подредба, само неща и места.
Няма коментари:
Публикуване на коментар